Списание на Клуб „Военна история” София, 2018 г. ISSN 2367-5950 Отговорен редактор: Александър Стоянов Оформление и дизайн: Петьо Георгиев Коректор: Десислава Михайлова Ако искате да се свържете с нас, можете да го направите на: e-mail: klubvoennaistoria@gmail.com Facebook: www.facebook.com/hystoryofwars Официален сайт: www.historyofwars.net 1 Военна История В ТОЗИ БРОЙ ЧЕТЕТЕ Наемничеството в Средновековна България 5 Българският средновековен флот 15 Българското участие в края на Първата световна война 26 Фелдмаршал Ервин Ромел 59 Битката при Харков 71 Russian Private Military Companies in Syria 108 Кино ревю: Dunkirk, Наймрачният час и 12 Strong 121 126 133 2 Военна История КРАЯТ НА ЕДНА ЕРА Скъпи читатели, Пред вас е последният, двадесети брой на списание Военна История. Както споделих и в предишния брой, в България да се занимаваш с история е доста неблагодарна задача, най- вече заради липсата на обратна връзка, както и заради нежеланието на хората, които разбират от история да даряват знанието си на останалите просто така. За съжаление, много историци в България живеят с погрешната представа, че са част от затворен клуб, до който никой не бива да има достъп. Трудовете им се печатат в скромни тиражи за вътрешно ползване. Страниците на списанията им са затворени дори за голяма част от собствените им студенти. През последните шест години, ние се опитахме да направим нещо различно. Опитахме се да дадем трибуна на млади и утвърдени историци. Опитахме се да покажем, че знанието не е стока от някой мол, та непременно да се продава. Искам да благодаря на всеки един от авторите, дали своя труд и време в името на нещо по- голямо от няколко лева хонорар. Искам да благодаря и на нашия дизайнер Петьо Георгиев, за дето похаби безкрайни часове в изготвянето на списанието – работа, за която по принцип се взимат много, много пари. Каквото можахме - направихме. Ако броевете ни са помогнали на поне един човек да открие своя път към историята, значи работата ни не е била напразна. 3 Военна История В този брой ще може да прочетете: − За наемниците в Средновековна България. − За средновековният български Флот. − За последните месеци от участието на България в Първата световна война. − За живота на фелдмаршал Ервин Ромел – Пустинната лисица. − За битката при Харков от 1943 г. - едно от най- важните сражения през Втората световна война. − Специално публикуваме и текста на д- р Кирил Аврамов и Руслан Трад, посветен на руската Частна Военна Компания „ Вагнер“ . − Ще ви представим ревюта на цели три военни филма – „ Dunkirk“ , „ Най- мрачният час“ и “ 12 st rong”. Пожелаваме Ви приятно четене! Александър Стоянов 4 Военна История НАЕМНИЧЕСТВОТО В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ Александър Стоянов Наемник – една стара професия, която всяка епоха украсява със своя собствена доза мистификация и мрачен чар. Наемниците са представители на една от най- старите професии в света, вероятно малко по- млада от тази на жриците на любовта...които, ако се замислите, също са наемници, но на други фронтове и в други войни. За онези от вас, които много или малко са се занимавали с военна история, несъмнено наемничеството представлява един особен феномен, често обагрен в негативни краски. Наемниците са обрисувани като алчни, безчестни, ненадеждни и готови да сменят работодателя при първото по- добро предложение. Употребата им е равносилна на държане на меча за острието – шанса да пуснеш кръв на себе си е също така голям, колкото и да удариш врага. Тази класическа теория, наложена от историографията на националните държави, с тяхното предпочитание към армия, съставена от граждани, биещи се в името на дълга и висшите идеали, се проваля кардинално когато ѝ се наложи да обясни как, тогава, наемничеството е предпочитан инструмент за водене на война в продължение на хилядолетия. Защото ако на хората не може да се отрече нещо, то е че те бързо се отървават от неефективните практики и рядко прилагат 5 Военна История даден механизъм за дълго, ако той не е доказал достатъчно своята практичност. В действителност, наемниците са далеч по- зависими от своята честна дума и спазване на приетите задължение, отколкото мнозина си дават сметка. Доверието между работодател и контрактор е ключов елемент в оцеляването на наемниците като социален и военен елемент. Простата истина е, че наемниците не могат да съществуват сами за себе си. Никоя дружина, фирма или друга структура, осигуряваща въоръжени мъже не може да изкара и пет години без да се опре на някакъв гарантиран, сигурен договор с работодател, който поставя голяма част от условията и в случай на тяхното неспазване може да прекрати ангажимента във всеки един момент, оставяйки една дружина без средства и най- вече с опозорена репутация. А в света на наемниците, опетнената репутация означава, че всеки следващ път ще става все по- трудно да се намери работодател. Това от своя страна означава, че мнозина от наемниците, подчинени на организатора на дружината, могат да го напуснат и да потърсят други, по- сигурни и благонадеждни дружини. Казано накратко, престижът на една дружина и на нейните ръководители е валута, далеч по- ценна от парите, а престижът и респекта не се купуват, те се печелят и заслужават с дела. Но да се върнем на Средновековна България. В съзнанието на мнозина българи днес, великите победи и завоевания на дедите ни са изковани със стоманата, стискана в ръце от поколения наши предци, сражаващи се под конски опашки и хоругви в името на своя хан/княз/цар и своята родина. Това са победи на българското оръжие, на българската армия и на българският народ. Малцина са тези, които знаят, че освен войниците на българския владетел, в редиците на родните войски са марширували хиляди чужденци, сражаващи се в името на редовното 6 Военна История заплащане, обещанието за получаване на дял от бъдещата плячка и за извоюването на репутация на собствените си отряди и дружини, създавайки своеобразно портфолио, което да бъде предложено на бъдещи работодатели в лицето на василевси, крале, маркграфове и херцози. Това, разбира се, не означава, че така постигнатите успехи не са си „наши“ и не са български – командването на войските и инициативата за тяхното насочване винаги са идвали от нашата държава и са обслужвали нейните интереси. Това, което е важно да научим в случая е, че българската армия е била далеч по- многолика, шарена и разнообразна, отколкото ни се рисува обикновено в историческите съчинения. Настоящият текст има за цел само да маркира основните моменти, в които чуждестранни войнства са служели на България в името на нейното величие и завоевания. За вас остава да се поровите повече и да се поинтересувате по- задълбочено и най- вече, да започнете да си задавате въпроси – защото за да познаваме истински историята си, не бива да се боим да задаваме въпроси за всичко, случило се с народа ни. ОТ НАЕМНИЦИ КЪМ НАЕМОДАТЕЛИ Историята на наемничеството в България започва с употребата на самите българи като наемници. Това се случва още през V в., когато дедите ни са служели под знамената на Византия, бранейки северната граница на Източната Римска империя от различни нашественици. Българи присъстват в разбунтувалата се армия на прочутия пълководец Виталиан, а други несъмнено са се заселвали в Мизия и Добруджа и в хода на юстинияновото управление (527- 565 г.). Във всеки случай, когато Аспарух пренася своята държава западно от 7 Военна История Днепър, а в последствие и южно от Дунав, българите съвсем не са били новост за тази част от Европа. Нещо повече – значителна част от тях вече живеела в Македония под властта на Кубер и неговите наследници. След като се утвърждават като постоянна сила северно от Стара Планина, българите се превръщат в търсен партньор от Византия. През 705 г., Юстиниян II си купува услугите на Тервел – в замяна на земя, титли и злато, 16,000- на българска войска достига стените на Константинопол и поставя Юстиниян на трона. В следващите десетина години, българите още няколко пъти ще бъдат търсени в ролята им удобен инструмент за постигане на византийския престол. Тервел ще се превърне в един от най- ловките манипулатори и „императотворци“ в историята на Балканите – роля, която нашата историография често не успява да му засвидетелства. Междувременно, другите българи на полуострова – куберовите, също ще си спечелят наемническа слава – 12,000 от тях ще влязат в служба на арабската армия, водена от Маслама ибн ал Малик, която обсажда Константинопол между август 717 г. и август 718 г. След като арабите правят грешката да атакуват Дунавска България, куберовите българи прекъсват своите взаимоотношения с нашествениците и ги атакуват на свой ред, разбивайки елитната гвардия на Маслама в Тракия. Постепенното укрепване на България и превръщането ѝ във водеща военна и политическа сила в Югоизточна Европа довежда до превръщането на Плиска във възможен работодател за наемнически отряди, които да използват честите войни на страната ни с Византия за своя собствена облага. Първият по- сериозен пример за използване на наемнически отряди датира от 811 г. След като българските войски са разбити в две последователни сражения през юни, византийската армия, водена от Никифор I Геник превзема и разграбва Плиска, след 8 Военна История което се завръща обратно на юг. Крум от рано е предвидил възможността да не успее да надвие ромеите само на базата на собствените си сили, ето защо изпраща хора в ново завзетите земи в Трансилвания и Панония, от където са набрани наемнически контингенти авари. Те пристигат в България навреме за да се включат в организираната отбрана на старопланинските проходи и изиграват своята роля за разгрома на ромейските войски във Върбишкия проход. Много е вероятно в последствие част о тези отряди да са придружили Крум по време на разорителните му походи в Тракия. Аварски конници, използвани като наемници от Крум в кампаниите му срещу Византия, худ. Ангъс Макбрайд 9 Военна История Практиката да се използват чужди контингенти продължава и през следващия век, като най- знаменателен е примерът с печенезите и маджарите. През 899г., Симеон, тогава още княз, повежда война срещу маджарите, контролиращи териториите на дн. Молдова и югозападна Украйна. След като се договаря с печенезите, Симеон повежда своите сили в поход, включвайки и печенежка конница в редиците си. В битката при р. Буг българите постигат решителна победа, която, съчетана с набезите на печенезите от изток, принуждава маджарите да се изтеглят все по на запад, достигайки земите между Дунав и Тиса, където техните потомци – унгарците, живеят и до днес. Само 18 години по- късно, Симеон вече ще наема маджари в своите войски – за кампанията по блокиране на византийското нашествие от 917г., българският владетел подсилва армията си с печенежки и маджарски отряди, които изиграват важна роля в разгрома на ромейските войски в т.нар. „битка на века“. Размерът на маджарския контингент е толкова значителен, че когато след победата при Ахелой те продължават да разграбват Тракия, изворите го окачествяват като „маджарско нашествие“. След смъртта на Симеон, Петър I (927- 970 г.) - един от найпренебрегваните и подценявани български владетели, успява да поддържа дълготрайна мирна политика по своите граници. След смъртта му следват бурните години на варяжкото нашествие и походите на Йоан Цимисхий, които поставят Мизия под византийска власт. Самуил ще продължи борбата от западните български земи. Изворите не са ни оставили специфични данни за употребата на наемници от страна на Самуил, но с оглед интензитета на войната с Византия и необходимостта от мобилизиране на сили за отбрана на 10 Военна История българските земи, е повече от вероятно Самуил да използва отряди, набирани в Албания и Черна гора, където планинците често се наемали на служба по подобие на швейцарците и шотландците. ЦАРСТВОТО НА НАЕМНИЦИТЕ През 1185г., братята Асен и Петър вдигат бунт, насочен срещу византийската власт. Те се опират на своите владения в района на дн. Велико Търново и Ловеч. Съдейки по изворите, по- голямата част от силите им били кумански наемници, договорени посредством роднинските връзки на двамата братя. Тази тенденция се запазва през първите две десетилетия от съществуването на Второто Българско царство. Асен светкавични се набези прочува и като воденето майстор на на маневрен извършването брой срещу на по- многобройните императорски войски. Умението му е добре усвоено от брат му Йоан (Калоян), който ще използва ловко куманите по време на своите кампании в Тракия. Всъщност, именно на куманите Калоян дължи своя най- голям военен успех – победата над кръстоносците при Адрианопол (Одрин) през 1204 г. Отново куманските наемници са тези, които решават изхода от династичната борба между Асеневци, заставайки на страната на Борил през 1207 г. Десет години по- късно, Йоан Асен II ще бъде възкачен на трона с помощта на наемнически контингент от руското княжество Волиния. 11 Военна История Куманските наемници са основната сила, около която се изгражда армията на Асеневци. След идването на монголите в Източна Европа (1240 г.), България попада за дълго в период на криза и постоянни нашествия от север. Променя се и профила на наемническите части, използвани на Балканите, в това число и от българите. Константин Тих Асен включва татарски контингенти в своите войни с Византия. През 1277 г., Ивайло разбива няколко татарски банди в Добруджа и оставя името си в нашата история като първият български пълководец, справил се 12 Военна История решително с татарите. Това, което е по- малко популярно в историята ни е факта, че още на следващата година, основната част от конницата, използвана от Ивайло срещу ромеите е съставена от татарски наемници, които изиграват ключова роля за блестящата победа при Девина през 1279 г. Татарски наемнически контингенти ще служат и в армиите на Тертеровци, както и във войнството на Михаил Шишман ( 1323 – 1330 г.), организирано за борба със Сърбия през 1330 г. С постепенното отслабване на българската държава в следствие на поредицата от разтърсили Балканите способността на епидемии, лоши през царете ни реколти 50- те да се и и 60- те природни години възползват от на бедствия, XIV в., услугите на наемнически отряди е силно ограничена. В крайна сметка, царството, създадено от наемници бива унищожено от възхода на други наемници – османците, доведени на балканите по силата на договори, сключени с византийците. *** Използването на наемнически контингенти е постоянен процес от развитието на военното дело в Средновековна България. Темата тепърва би следвало да се превърне във фокус за научната работа на родните медиевисти. Те би следвало да потърсят чрез проучване на контракторите, сражавали се за България, допълнителна информация за политическите и икономическите връзки на страната ни с тогавашна Европа. В Средните векове наемничеството е широкоразпространен феномен, част колкото от военния, толкова и от икономическия живот на Стария Свят. Проследяването на пътищата на неговото разпространение може да ни разкаже много за това как работи принципа на престижа и репутацията за изграждане на бизнес връзки 13 Военна История в онази епоха. Нещо повече, интересно би било да се потърси повече по въпросът за това къде другаде са се сражавали самите българи в ролята им на наемници. Във всеки случай, темата за средновековните наемници и българската държава е слабо изследвано, но благодатно поле за развитие на идните поколения български историци. 14 Военна История БЪЛГАРСКИЯТ СРЕДНОВЕКОВЕН ФЛОТ Александър Стоянов Първата реакция на мнозина, които прочетат това заглавие вероятно ще е: „Каква е тази измишльотина?” или „Май някой пак се опитва да е сензационен!”. Тази реакция е обяснима. Всъщност, ако сте учили история само в рамките на своето училищно образование, вие няма как да сте срещали понятието български средновековен флот, защото то не се употребява. Ако сте един от онези около 200- 300 души на година, които по някаква причина са решили да следват история или нещо подобно в някой от ВУЗ- овете у нас, вие може и да попаднете на някакви податки за съществуването на боен флот в Средновековна България. Всичко, обаче, зависи от това дали съответният асистент ще бъде така добър да ви позанимае повече по темата военно дело от епохата на Крум и Омуртаг или дали някой преподавател ще реши да разнообрази своя иначе ясно разписан курс и ще вметне нещо любопитно, което да накара аудиторията да наостри уши. Тази статия не би следвало да изненадва хората, учили военна история в съответните висши военни училища, особено военноморските профили. Ако има изненадани морски офицери и курсанти, значи работата е тръгнала на зле във военното обучение… Но както и да е, обратно на темата. Всъщност, в Средновековна България a.k.a. Първо и Второ Българско царство (и империя също е OК) е имало боен флот. Разбира се, той далеч не е изглеждал така, както могъщите ескадри на 15 Военна История Византия, Умаядския халифат или републиките Генуа и Венеция, но това не значи, че не е изпълнявал своите цели и задачи. Вместо да структурирам статия в класическо изложение, предпочитам тя да е в стил Q&A за повече „лекота” и удобство на читателите- неисторици (които са и основната таргет група). Кога, за пръв път, се появява средновековен български флот? За съжаление, едва ли някога ще може да се посочи точна дата така, както може да се посочи за други военноморски сили по света (например руския е създаден през 1697 г. – б.а.) Въпреки това, можем да стесним границите до около десетилетие и половина. Става дума за периода 665- 675 г. сл. Хр. (въпреки че според разни теории, вероятно е имало и Звезден български флот пр. Хр., но това е една друга история). Флотът се появява в контекста на придвижването на една немалка (но в никаква случай не и цялата) част от българите (понятието „прабългари” е един историографски абсурд, от който е време да се отървем – б.а.) от тяхната основна територия между реките Дон и Волга в посока междуречието на Буг и Днепър, известно в историята като областите Йедисан и Бесарабия. Обърнете внимание, става дума за изместване на държавата, а не за създаване на нова държава. Аспарух не създава нова държава на Дунав, той просто мести центъра на държавата, създадена от баща му Кубрат – т.е. нямаме прекъсване на държавническата традиция. С други думи, хазарите не унищожават България, а я принуждават да се премести на запад, което не е проблем за полу- уседналите монархии то епохата на Великото преселение. Това се случва и с франките и с вестготите и с вандалите и с остроготите. Ако се замислите, случва се и с Римската империя, която, обаче, измества своята сърцевина в източна посока. Т.е. нашият 16 Военна История случай не е нито безпрецедентен, нито немислим. Но да се върнем на флота. Аспарух пристига в Бесарабия и заварва една доста интересна ситуация. Могъщият Аварски хаганат, който до началото на VI век владее земите чак до Волга, в това число и българските племена, е отслабнал значително и се е свил в следствие на раздвижването на славяните. Част от тях попадат под властта на аварите, част – под властта на ромеите. Остава, обаче, една група племена, живеещи между Карпатите и Стара планина, притиснати като менгеме между хаганата и Византия, които се опитват да опазят своята независимост и от двете. За тях, Аспарух е дар от боговете (или то Бог, понеже доста от тях всъщност са приели Християнството). Първият владетел на Дунавска България се доказва най- напред като отличен дипломат, договаряйки поредица от съюзи с отделните племена, изграждайки сложна система, в която българите играели водеща политическа роля, осигурявайки подкрепа за славяните срещу могъщите им съседи. В замяна, славяните помагали на Аспарух с войници и с нещо, което българите нямали до този момент – речни съдове. С тяхна помощ, българите можели да пренесат своите сили отвъд голямата река и да атакуват византийските владения в Добруджа и Мизия. Причината за тази агресивност на Аспарух към империята може да се обясни с тесните връзки между ромеите и хазарите, която се оформя след смъртта на Ираклий. Хазарите ще са желан партньор за Византия, тъй като контролират търговските пътища със степта, а кавалерията им може да се използва както за удари срещу българите, така и за отклоняващи действия срещу арабите в Армения. За да стабилизира своите позиции по поречието на Дунав, Аспарух заповядва да се изгради поредица от аванпостове (предмостия) в района на дн. Тулча. Известни са поне три такива лагера, един от които е легендарният Онгъл. За снабдяването им и за прехвърлянето на войници от 17 Военна История Бесарабия в Добруджа, в района на Дунавската делта несъмнено оперира речен флот, подчинен на българите. Именно това е началото на военноморското дело на нашите предци. В последствие, с помощта на този речен флот, Аспарух ще прехвърли основните си сили в Мизия за да я завладее и завинаги да я превърне в земя на българите. Какво представлява средновековният български флот в епохата на Първото Българско царство? С оглед на факта, че през първите 130 години от своята история България няма стабилен израз на море, до времето на Крум (умишлено не използвам недоказуемата титла „хан/кан” – б.а.), всякакво военноморско формирование на нашата държава е представлявало речен флот, наследник на онзи, сформиран от Аспарух. Този речен флот е гарантирал връзките между отвъддунавските земи, които играят ключова икономическа роля за страната и земите в Мизия, които далеч не са омиротворени или недосегаеми за набезите на Византия. Освен за да контрира опити за навлизане на византийски флот по течението на Дунав, българският речен флот се използвал за охрана на границата с аварите, като праговете на Дунав при Турно Северин ограничавали възможността за навлизане на вражески съдове от средното течение на Дунав. Във всеки случай, до времето на Крум, речният флот е имал ограничена роля и вероятно не е бил постоянна институция. Това се променя след 804 г. Тогава, след завземането на днешна Северна Сърбия, Воеводина и Трансилвания, българите вече имат обширна речна граница, западно от която са владенията на могъщата Франкска империя. 18 Военна История Племената, населяващи буферната зона между България и земите на франките често се опитвали да отхвърлят върховенството на двете монархии. Именно един такъв случай от времето на Омуртаг налага изпращането на речен флот по р. Тиса и в Средния Дунав , където да подчини местните славяни и да контрира опита за експанзия на 19 Военна История франките в дн. Унгария. Ситуацията се променя и в Черно море. Първо, в края на VIII в., Кардам успява да завземе Варна, възползвайки се от проблемите във Византия, свързани с войната между иконоборци и иконопоклонници. Напълно е възможно големият град да се е разбунтувал срещу някой от иконоборците- императори и да е потърсил закрила от българите. Във всеки случай, след 811 г., благодарение на новосъздадения инженерен корпус (чийто „баща” е покръстен арабинбежанец, дошъл от Византия в двора на Крум), българският владетел успява да завземе Месемврия и още няколко крайморски крепости, с което крайбрежието северно от Бургаския залив е фактически усвоено от българската държава. Изображения на кораби, снабдени с платна и гребла, намерени в Плиска и Преслав подсказват, че галерите не са били непознат феномен за българите през IX- Х век. Крум несъмнено заповядва изграждането на флот през 811- 12г., паралелно с развиването на обсадното дело. Владетелят ще използва кораби в спомената обсадата на Месемврия и при превземането на другите помалки крепости северно от дн. Несебър. Възможно е, Крум да заповядва и монтирането на устройства (сифони) за изхвърляне на гръцки огън придобити от българите. От друга страна, фактът, че Омуртаг използва флотата за да прехвърля армията си срещу франките подсказва, че речният флот по Дунав е бил значителен не само като брой, но и като големина на съдовете. Засъжаление, нямаме информация за употреба на флот по времето на Симеон и Петър, макар, с оглед на постоянната заплаха от маджарите, несъмнено по р. Дунав да е оперирал някакъв флот, който да охранява както Долния Дунав, така и земите около важната крепост Белград, която контролира реките Дунав, Сава и Тиса. След падането на Преслав (971 г.) и опрехвърлянето на войната с Византия в Македония и Мизия, ресурсите на цар Самуил едва ли са достигали за д амисли за речен 20 Военна История флот по Дунав. Във всеки случай, с падането на България под византийска власт след 1018г., българските военноморски сили престават да съществуват. Какво представлява средновековният български флот в епохата на Второто Българско царство? За разлика от епохата на т.нар. ПБЦ, ние разполагаме със сигурни данни за царството на Асеневци. Знае се, че през 1235г., цар Йоан Асен II изгражда арсенал в устието на р. Камчия и построява 25 бойни галери (доста сериозна за времето си инвестиция) за да подпомогне съвместната обсада на Константинопол, договорена с Никея. Макар обсадата да пропада, Йоан Асен завещава на своите потомци един сериозен за онова време на разпокъсани държави флот. За съжаление, след смъртта на Йоан Асен, България навлиза в половин вековна политическа криза, свързана с постоянните татарски нашествия и възхода на възродената Византия. Фактът, че ромеите успяват да си върнат крепостите южно от Бургас, а татарите прекосяват Дунав подсказва, че България от времето на късните Асеневци и ранните Тертери не разполага със свой флот. Това не означава, че арсеналите в устието на Камчия са напълно ликвидирани. Съвсем възможно е те да преминават в ръцете на местни велможи, например могъщите деспоти на Крън, които да ги използват за частни цели – например изграждане на кораби по поръчка за други черноморски „играчи”, като например Генуа, Трапезунд или княжеството Теодоро в Крим. Във всеки случай, след 1300 г., с постепенното налагане на рода на Балик над северното Черноморие, там се оформя т.нар. Добруджанско деспотство, което започва да преследва своя автономна политика в Черно море. Камчия и арсеналите й попадат в ръцете на Балик и 21 Военна История наследниците му. В следствие на това, Добруджанското деспотство изгражда свой флот. Този флот се противопоставя на савойците на Амадео VI по време на неуспешния им поход срещу Варна. След това Добротица (брат на Балик) използва своя флот за да подпомогне братовчед си Йоан V Палеолог в борбата му с Трапезунд и по време на гражданската война срещу Йоан Кантакузин. Според изследванията, флотът на Добротица наброява около дузина галери, с които той в последствие воюва и срещу генуезците. Българският деспот постига поредица от успехи, които принуждават италианците да подпишат с него изгоден мирен договор. С нахлуването на турците след 1388 г., на добруджанската морска сила се слага край. Деспотството е завзето през 1395 г., с което се слага край и на средновековния български флот. Какво е коствало на една средновековна държава да изгради и поддържа постоянна флота? Създаването, издръжката и техническата поддръжка на даден флот през Средните векове е изключително трудоемко начинание и само малко на брой държави в онази епоха могат да си позволят да разполагат с армади. Като оставим на страна Генуа и Венеция, можем да посочим Англия и Франция като държави с по- сериозни морски сили. От по- локален характер изпъкват Никея (и наследилата я възродена Византия), както и Дубровнишката република, както и рицарите- хоспиталиери, които поддържат флот от около дузина галери на о. Родос след 1304 г. Всъщност поддръжката на флота е толкова скъпа, че повечето монарси предпочитат да сключват договори с частни лица, които да строят и поддържат кораби на свои разноски, 22 Военна История които в последствие да осребряват от хазната или да компенсират на базата на получена плячка или търговски привилегии. Това важи с пълна сила чак до XVI век, когато най- могъщият владетел в Европа – Карл V, предпочита да плаща на Генуа, за да използва нейния флот в Средиземно море, отколкото да се опитва да строи свой собствен. В този смисъл, изграждането на арсенал на р. Камчия, построяването на флот от 25 бойни галери и осигуряването на необходимите ресурси и майстори, е изисквало грамадни капиталовложения от страна на Йоан Асен II. Любопитно е да се отбележи, че флотът от 15 кораба, с който могъщият Амадео VI 23 Военна История Савойски навлиза в Черно море (1366- 67 г.) е също толкова голям, колкото и флотът на Добротица десет години по- късно. Това идва да покаже, че Добруджанското деспотство притежава доста значителни финансови възможности, съперничещи си с тези на една от водещите сили в Италия. Далеч по- лесната част е намирането на екипажи, каквито гръцкото население на българските черноморски крепости вероятно няма проблеми да осигури. *** Противно на масово разпространената представа, Средновековна България е разполагала с традиции във военноморското дело и е осигурявала своята защита както по река Дунав, така и в Черно море, въпреки, че никога не успява да се превърне в реален съперник на водещите морски сили на Средните векове. Средновековен боен кораб, от модел, вероятно използван и от българите. 24 Военна История Историческата наука и археологията в България имат ясна и важна задача да работят много усилено в установяването на реалните измерения на средновековния български флот – неговите бази, структура и еволюция през вековете. Подобно на темата за наемниците, въпросът за военноморската история на България през Средновековието е поредна благодатна ниша, която чака да бъде запълнена от новото поколение български учени и археолози. 25 Военна История Краят на Първата световна война и българското участие в нея 100 години от битките при Добро поле и Дойран Радослав Тодоров Началото на края - 1918 г. Надеждите за мирно разрешаване на конфликта избледняват с преминаването на зимата и Великата война записва с кървави цифри още една година от своята история. Мир се постига единствено на Източния фронт, но въпреки това ситуацията и там не е никак мирна, в самата Русия бушува ожесточена гражданска война, чиито жертви и последици тепърва ще излизат наяве. До началото на март германците успяват да договорят мира с Русия и Румъния, с което Източния фронт окончателно пада за тях. Това им дава възможност най- накрая да съсредоточат силите си на запад. Като се стремят да направят това максимално бързо, за да изпреварят пристигането на американците на Западния фронт. Целта им е да нанесат колкото се може посъкрушителен удар и жертви на съглашенците, с надеждата това да ги склони към искане на мир. На 21 март Париж е обхванат от паника, въпреки че фронта е на 160 км от там в града започват да падат немски снаряди изстреляни от т.нар. Парижко оръдие, за чието съществуване 26 Военна История до тогава във Франция не се знае. Първият 120 кг (211 мм калибър) снаряд изстрелян от това немско оръдие е първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола. Използвайки хаоса германците настъпват в Пикардия на фронт от 80 км с 65 пехотни дивизии. Англо- френско- белгийските войски в района са общо 90 дивизии разположени в две отбранителни линии. Предната линия заемана от 29 Британски дивизии (и още 19 в резерв) е пометена от немците. Те заплашват да пробият към Амиен както и да изолират британските войски от френските. Френския генерал Фош, наскоро назначен за началник на общия Генщаб, обаче успява навреме да овладее положението. 44 френски пехотни и 6 кавалерийски дивизии спешно извозени с коли, камиони, влакове и пеша, в последния момент запушват зейналата пробойна и предотвратяват немския пробив. Веднага след провала на тази акция през април немците започват нова на северния участък през Фландрия. 6- а германска армия превзема солидните укрепени позиции на британците при планината Кемел, но плащайки за това с прекалено много жертви, което възпрепятства понататъшното развиване на успеха. Загубите на англичаните също са доста тежки - ок. 300 000 души, но все пак Амиен е опазен, а съглашенците - твърдо решени да продължат войната. Това налага немците да продължат с нанасянето на мащабни удари по фронта, този път срещу французите в участъка между Реймс и Соасон. След мощни артилерийски подготовки и пехотни щурмове французите са изтласкани силно назад, оставяйки 85 000 пленени и 1200 оръдия. Немците отново излизат на р. Марна при Шато Тиери само на 60 км от Париж. Целта им е с отвличащ удар между Реймс и Марна да отклонят 27 Военна История французите на юг и същевременно да нанесат нов удар по англичаните през Фландрия стремейки се да ги изкарат от войната. Тази операция започва през юли, а до тогава вече на Западния фронт са пристигнали 20 американски дивизии (като числеността на една американска дивизия е двойно по- голяма от тези на френските). Така че общо войските на Антантата във Франция вече наброяват 3 530 000 войници с 20 000 оръдия, а тези на германците - 3 270 000 с 18 000 оръдия. Парижкото оръдие Германците успяват да преминат Марна, но са спрени малко след това. На 18 юли френските 6- а и 10- а армии внезапно излизат от окопите в контранастъпление съпроводено от 497 танка и изтласкват германците от някои заети от тях позиции. За повече силите на французите не стигат, но и на немците също, така че и двете страни преминават в отбрана на този прехвърлените участък. американски До началото войници на на септември Западния фронт обаче вече наброяват над 1 500 000 души. При така постигнатото надмощие главнокомандващият маршал Фош решава, че е време за генерална офанзива в северозападната част на фронта с три групи армии. Черни 28 Военна История облаци се задават на хоризонта за Централните империи. А същевременно през есента на 1918 съюзниците им България и Турция са изкарани от войната с пробивите на Македонския и Палестинския фронт. По протежение на Македонския фронт Положението на този фронт с времето става все по- неблагоприятно за българите. Въпреки, че от Източния фронт се освобождават над 100 австро- немски дивизии, всичките отиват на Западния и на Италианския фронт. Германците не само че не пращат подкрепления към Македонския фронт, но и изтеглят от там почти всичките си войници за да ги прехвърлят на запад. Това налага постоянно изтеглящите се немски части да бъдат запълвани от прехвърлените български войски от Добруджанския фронт, вместо от тях да бъде сформиран резерв и втори ешелон на отбраната. Още повече и че изтеглянето на австроунгарците от Албания налага българите да разположат цяла дивизия на запад от Охридското езеро. Така че българската армия остава сама да заема един доста дълъг фронт от 570 км през силно пресечен терен от Албанските планини до устието на Марица. Наред с това към този момент липсата на резерви и недостига на боеприпаси и провизии стават крайно изострен проблем. Което неминуемо води до огромно отслабване на бойния дух сред войниците, след 3 безрезултатни, тежки и гладни години в окопите и при тревожните новини долитащи от другите фронтове. 29 Военна История Всички тези неблагоприятни фактори не оставят никаква възможност на българския щаб да организира не само офанзивни операции срещу противника, но и да изгради достатъчно надеждна защита по целия този фронт. Или с други думи - вече при това положение скорошният пробив на фронта и крахът на цялата кампания стават нещо напълно неизбежно. Непосредствено преди финалната съглашенска офанзива на Македонския фронт са изправени ок. 600 000 български и германски войници срещу ок. 670 000 френски, сръбски, британски, гръцки и италиански войници. Българските войски включват: 269 батальона пехота (от които само 3 немски), 2060 картечници, 1217 оръдия, 294 минохвъргачки и 80 самолета (всичките немски, но сред пилотите има и няколко български). Войските на Антантата: 289 батальона, 2680 картечници, 2070 оръдия, 2348 автоматични пушки и 200 самолета. Трябва да се отбележи и че 4- а армия, охраняваща беломорския бряг между Струма и Марица, реално е разположена встрани от театъра на бойните действия и не взима участие в тях. Така че като извадим нейните сили от българските войски то количествено Антантата ни превъзхожда с 26 батальона пехота, 652 картечници, 897 оръдия и 120 самолета повече от нас. Преимуществото им в пехота не е съществено, но в техника, снабдяване и боен дух е категорично. Обстановката при Добро поле непосредствено преди съглашенската офанзива Положението в района на Добро поле, където главнокомандващият френски генерал Луи Франше Д'Епре 30 избира да се проведе Военна История решителната офанзива (участъка от р. Лешница до в. Петерник), е дори още по- критично отколкото обичайното за целия фронт. Чисто количествено противника там ни превъзхожда значително. Срещу 33 000 българи със 158 оръдия стоят 57 000 сърби и французи с 566 оръдия. Или превъзходство 1:1.7 в пехота и 1:3.5 в артилерия. Ако трябва пък хранителните да се запаси сравнява и и съотношението състоянието на при снарядите, екипировката то там положението вече е направо плачевно. Теренът е силно пресечен, което по правило улеснява повече отбраняващите се, но не и в случая. Макар някои от заеманите от българите височини да се спускат стръмно надолу към френските позиции, най- високия връх Каймакчалан (2525 м) се заема от сърбите. От където има отличен обзор над българската позиция и дори над българския тил и откъдето те могат да бъдат обстрелвани директно от далекобойните френски батареи. Каменистата и твърда почва също е препятствие за отбраняващите се. Поради което българските окопи са плитки и не достатъчно ефективни. А отбранителната линия е от два, само на места от три реда окопи с телени заграждения пред тях и нищо повече назад. Премине ли врага тази тънка преграда нататък вече няма какво да го спира. Заради липсата на резерви и работници крайно необходимата ешелонизирана отбрана в дълбочина така и не е построена, втората отбранителна линия изцяло липсва. Друг проблем е, че българските 2- а Тракийска и 3- а Балканска дивизия заемат такива позиции през Добро поле и околните височини, че стика между двете се пада точно в участъка (от ок. 10 км) където врага нанася основния удар. Тоест частите, които трябва да противодействат на тази атака, вместо да се ръководят от едно командване се водят от 31 Военна История съответните си дивизионни щабове по отделно, координацията между които е затруднена поради слабите съобщителни линии. Въобще слабата инфраструктура в този регион на Македония, затрудняваща и снабдяването, не дава възможност на време да се прехвърлят подкрепления от другите части на фронта за да се предотврати пробива. Тъй че целият този комплекс от негативни за нас фактори предопределя неизбежния изход от предстоящия сблъсък. Иначе французите и особено сърбите много се гордеят с успеха си и често го изтъкват, като винаги забравят въпросните фактори, които им го донесоха на поднос. Както и че за това им трябваха цели 3 години, един куп съюзници и огромни материални и човешки жертви. Български войници от 33- и Свищовски, 34- и Троянски и 58- и пехотен полк край Дойран 32 Военна История Пробивът на фронта На 14 септември в 8 часа сутринта могъщата френска артилерия открива концентриран огън по българските позиции при Добро поле. Близо 600 дула от всички калибри яростно бълват огън и стомана по височините и окопите заемани от българските войници. Навсякъде се разхвърчат шрапнели, камъни и клони в страхотен грохот какъвто никога дотогава не се е чувал над Македония. Облаците от прах и пушеци над българските укрития са толкова гъсти, че на французите им се налага към 16:30 да прекратят огъня за половин час и да изчакат да се разсеят защото авиацията им буквално не вижда нищо под тях. Българските батареи се опитват отчаяно да противодействат на френските, но освен смазващото количествено превъзходство насреща си имат и качествено такова. Френските гърмят от високите си позиции по нашите, включително със 155 мм снаряди чак на 8 км разстояние, практически недостижими особено за по- ниско разположените български. Привечер един сръбски и един френски батальон поотделно се впускат в атака. Въпреки че разрушителният артилерийски огън е унищожил на места почти напълно телените заграждения и укритията, българите успяват да запушат пробойните с жива сила и да отблъснат нападенията на врага. Френските картечни отделения водят непрекъснат огън цяла нощ по разрушените телени заграждения за да попречат на българите да ги поправят, а артилерията продължава обстрела си по траншеите и тила. На сутринта без да губи повече време, за да не могат българите да получат подкрепления, противника веднага се хвърля в масирана 33 Военна История атака през Добро поле. Нападащата ударна групировка се състои от 1а Сръбска армия на ген. Живойн Мишич: Дунавската и Дринската дивизия в авангард и Моравската дивизия в резерв) и в дясно от нея 2- а армия (122- а френска, 17- а колониална и Шумадийската дивизия в авангард, а зад тях - Югославянската и Тимошката дивизия). Първа атакува 2- а сръбска армия, в чиято първа линия са 2 френски и 1 сръбска дивизия. 1- а сръбска армия трябва да изчака първо тя да овладее в. Сокол и българската позиция до него в дълбочина от 2 км, преди и тя да може да се включи. В 5 часа сутринта отново всички френски оръдия едновременно откриват огън, но за разлика от вчерашния ден атаката на пехотата започва веднага. Това изненадва българите очакващи артилерийската подготовка да продължи по- дълго, поради което и преградния им огън се забавя с няколко минути давайки ценно време на вражеската пехота да напредне. Въпреки това французите понасят тежки поражения. Оказва се че артилерията не е успяла да унищожи напълно издълбаните в скалите под върха картечни и минохвъргачни гнезда откъдето българите ги посрещат с мощен ответен огън. Български снаряд убива командира на 148- и френски полк. Малко след това французите губят и свръзката си с останалите части и се налага да се оттеглят. За момента офанзивата е спряна. На няколко пъти през деня французите се вдигат на нови щурмове срещу в. Сокол, но всичките са отбити. Един батальон от 1- а сръбска армия опитва да щурмува върха от западната му страна, но и тази атака е отразена. Резервите на французите пристигат чак късно вечерта и за нови действия срещу тази позиция повече нямат възможност. Но части от 122- а френска и 17- а колониална дивизия успяват да заемат някои 34 Военна История околни височини държани от българите и да се задържат там. В самото поле врага успява да пробие и в дълбочина. В района на Ветреник изненаданият 30- и Шейновски пехотен полк се сблъсква сам с цялата Шумадийска дивизия на позицията си и въпреки че води с часове отчаяни ръкопашни боеве не успява да удържи многобройния противник. Встрани от Шумадийската дивизия и под силен артилерийски съпровод пробиват напред през полето и два френски полка от 122- а дивизия. Попаднала между тях и сърбите обкръжена група български картечници, заели кръгова отбрана, бясно бълват огън във всички посоки и пречат и на двете колони да продължат напред през пробитите позиции. Картечния обстрел от там е толкова ожесточен, че французите не могат да пристъпят от никъде към тях и се виждат принудени да вкарат в действие огнепръскачките. Макар да съзнават, че фронта е разсипан и положението е вече безнадеждно, обкръжените български войници и офицери отказват да се предадат и се оставят да бъдат изгорени живи върху картечниците си! Въпреки че и на други позиции някои български части, като 53- и пехотен полк край Кравица, все още се държат отчаяно към 8 часа вечерта вече е постигнат широк пробив през Добро поле. Последни остават отбраняващите се на в. Сокол. Той пада след безспирен 15 часов бой и чак след като французите и сърбите го щурмуват заедно от всички страни и вкарват и резервите си. Пленници и от тук не са взети. При укритията край върха противниците откриват единствено обгорели тела и гилзи от снаряди сред залятите с кръв скали. 35 Военна История За съжаление всичките извършени чудеса от геройство този ден не успяват да предотвратят неизбежното. Фланговете на 2- а и 3- а дивизия се огъват силно назад и се отдалечават един от друг. Въпреки това немското командване счита, че все още има шанс врага да бъде удържан на една по- задна позиция и нарежда на българите да се изтеглят назад по течението на р. Черна. Плацдарма през Добро поле пред сърбите и французите е отворен и вече нищо не ги спира. Те единствено изчакват започналата паралелна британско- гръцка офанзива северно от Солун. Целта им е да настъпят успоредно с тях през фронта и напредвайки към вътрешността да се съединят при Скопие хващайки в чувал 600 000- та българска войска в Македония. Планът им за пленяването на българската армия обаче внезапно пропада когато от изток долита ненадейната новина, че българите са сразили жестоко британците и гърците при Дойранското езеро. Българската пехота в атака, Македонският фронт 36 Военна История Дойран – борба докрай Източния сектор на участъка от Македонския фронт, щурмуван от Антантата през септември, е с дължина 21 км от Вардар до Дойранското езеро и още няколко км източно от езерото до Беласица. Той се отбранява единствено от войниците на 9- а Плевенска пехотна дивизия и части от 11- а пехотна дивизия, с 2 полка в резерв (общо ок. 30 000 души).Срещу тях нападат английските 22- а, 26- а, 28- а и 83- а пехотни дивизии и гръцките Серска и Критска пехотни дивизии (общо ок. 75 000 души). Български батареи при Дойран 37 Военна История Но трябва да се отбележи, че изградената под прекия надзор на ген. Вазов и полк. Нейков фортификация е значително по- надеждно устроена отколкото тази при Добро поле. Окопните системи тук са от по 3 реда на повечето места, по- дълбоко вкопани и с повече ходове за съобщения между тях, със силно укрепени галерии за укриване от тежки снаряди и авио бомби, а телените заграждения пред тях са от 2 до 5 реда. На този участък се водят боеве още от 1915 г., но сега предстои най- крупния и най- решителния. На французите реално им се налага да изразходят колосални количества бомби, снаряди и жертви за да пробият отбраната при Добро поле. Те обаче са нищо в сравнение с апокалиптичния огън, който британците изсипват по българите при Дойран и камарите от трупове, които оставят пред позициите им, без да успеят да ги помръднат от там. Едновременен залп на всички британски оръдия разцепва сутрешната тишина на 12 септември 1918 г. Оглушителният им грохот тресе цялата земя от Дойран до Вардар в продължение на шест кошмарни денонощия без заглъхване. Огъня е най- концентриран по участъка на 33- и Свищовски пехотен полк, заемащ командните височини от двете страни на в. Дуб. През дните разрушителният артилерийски огън е непрекъснат, като преди атаката, на 17 септ. е съпроводен и от масивни въздушни бомбардировки на британските самолети. През нощите огъня е на ураганни пориви през къси интервали, като се редуват картечни и артилерийски канонади, целящи да пречат на българите да поправят пораженията по траншеите и телените заграждения. А на моменти те се сливат в общ масиран обстрел, имитиращ артилерийска подготовка преди атака, което да държи постоянно артилеристите нащрек пред 38 Военна История заплахата от нощна атака и въобще да прави съня на войниците невъзможен. Български войник с противогаз пред тунел към укритията на Дойранската позиция 39 Военна История По свищовци, заемащи участък от едва 900 м фронт и 500 м в дълбочина, през тези 6 дни падат над сто хиляди британски снаряда. По време на артилерийската подготовка преди атаката интензитета на залповете започва рязко да нараства в пъти. Само за последното денонощие (17- 18 септ.) по тях британската артилерия и авиация изсипват още близо сто хиляди бомби и снаряди. Освен плътната огнена стихия над главите на войниците се разнасят и облаци от бойни отровни газове. Сред черната пушилка на този ад едва се различава дори ярката светлина на сигналните ракети. За щастие дълбоките и стабилни галерии на отбранителната линия издържат на масирания обстрел. При строежа на линията ген. Вазов подлага войниците на продължителен и тежък, почти каторжен труд, докато издълбаят солидните укрития, но това впоследствие спасява както позицията така и животите им. Щурм след щурм Насреща българската артилерия мълчи. Острият дефицит на снаряди налага да се пестят само за краен случай. Такъв настъпва на 18 септември в 5 часа сутринта, когато англичаните и гърците се впускат в атака. Позициите на 33- и Свищовски полк са щурмувани от 66- а английска бригада и 3- и гръцки полк, друга английска бригада напада 57- и пехотен полк. Североизточно от езерото 1- а бригада от 11- а дивизия е атакувана от цялата Критска дивизия. Няма място по линията на сблъсъците, където врага да превъзходство. 40 не е със смазващо числено Военна История На левия участък от фронта ожесточеният огън на британската артилерия избива всички наблюдатели, преди те да успеят да предупредят навреме българската за прииждащите вражески вълни. Поради закъснялото изстрелване на сигналните ракети, на този пункт артилеристите откриват преграден огън по врага чак когато той се врязва в разрушените телени мрежи, а на участъка пред 4- а рота успява да ги преодолее и се изсипва в окопите от първия ред. Там вече артилерията не може да помогне на оредялата шепа защитници, разполагащи само с една картечница. Те посрещат многохилядния противник с пушечен и картечен огън, гранати и щикове но скоро поддават под напора силно назад, губейки позицията си. Овладян е и опорния пункт на 17- и п. полк, откъдето също плъзва вражески поток през окопите и така заеманата от 1- а рота позиция се оказва обградена. До тогава ротата от 200 души с 3 картечници и 4 минохвъргачки успява сама да спре и удържи целия 3- и гръцки полк от 2500 души. Но когато пробилите през окопите англичани я удрят и по двата фланга отбраната им рухва и врага напредва още през отбранителните линии. В 6:00 гърците са вече пред телените мрежи на третия и последен ред окопи. Постепенно близо 4000 вражески войници достигат до там, а зад тях напират още. Преградния огън не успява да ги спре и на местата където защитниците са избити те влизат и по окопите. Струпалите се там остатъци от Свищовския полк се налага да отбраняват тази последна полоса водейки свирепи ръкопашни боеве с многобройните врагове. Майор Васил Манолов събира и организира група от ок. 50 войници, с която не само успява да удържи масираната атака на гърците, но и започва контранастъпление срещу тях преди на 41 Военна История участъка да се струпат прекалено много врагове и да ги пометат с числеността си. Те се добират чак до изоставените минохвъргачни гнезда на предната линия и с бой на нож ги заемат отново изтласквайки врага обратно зад първия ред окопи! Един подвиг на шепа бойци изглеждащ невъзможен и на практика и на теория. Но макар майор Манолов, заедно с повечето от последвалите го войници, да загиват в тази вихрена контраатака, ефектът от нея е поразителен. А освен това и съвсем не е безпрецедентен за този ден. И на още няколко пункта от поддалата отбранителна позиция български офицери вдигат взводове от по 30- 50 души сами срещу цели вражески батальони. Макар това да са отчаяни атаки на български офицери следвани от по неколцина войници, със своята безумна ярост те объркват и разстройват гъстите гръцки редици. А след като флангът на гърците започва да се оголва те вкупом се вдигат в отстъпление. Виждайки това, малко подир тях и англичаните тръгват да отстъпват под прикритието на мощната си артилерия, предполагайки че шепата нападащи пред тях са само авангард на една мащабна контраофанзива, в която тепърва ще бъдат вкарани и резерви. Зад тях обаче няма никой. В този критичен момент всичко буквално увисва с цялата си тежест на един съвсем тънък конец, който като по чудо издържа докрай благодарение на невероятната воля и саможертва на защитниците. Няколко часа след изтеглянето си британците започват наново да обсипват българските позиции с бомби и тежки снаряди в опит да доразрушат отбранителните съоръжения с укриващите се там, за да могат да настъпят без притеснение 42 от самоотвержените им Военна История контраатаки. Укритията и този път издържат и защитниците им остават невредими и твърдо решени да посрещат новите поредици от атаки. Войници от Свищовския полк се готвят да посрещнат вражеска атака През нощта артилерийският огън от хаотичен преминава в барабанен, често и с бойни отровни газове. Към 3 часа сутринта барабанният огън стихва и пехотата, с батальон зуави (колониални части от Индия) в авангард, се впуска в атака срещу свищовци. За разлика от предния път сега откъм българските позиции на момента еква унищожителен преграден огън без да се пестят снаряди, който помита зуавите и обръща в бягство и настъпващите зад тях части. 43 Военна История След поредното оттегляне веднага е открит пореден барабанен огън, концентриран по предните опорни пунктове на 33- и полк. В 3:15 наново гъсти колони от англичани, гърци и зуави настъпват напред, като преминават линията на преградния огън без да държат сметка за жертвите, които трябва да дадат за това. Там те са посрещнати от свищовци с бомби, щикове и приклади в крайно ожесточени ръкопашни боеве продължили близо 5 часа чак до 8:00 сутринта. По време на които врага на три пъти изтласква българските войници от окопите им и те на три пъти след това си ги връщат наново с безспирни контраудари. След тази поредна кървава и безрезултатна офанзива противника наново се прегрупира, обсипва позицията с хиляди снаряди и хвърля пехотата си в още една масирана атака в 8:30 часа. Изглежда обаче умората и отчаянието натежават повече над атакуващите. За пореден път защитниците стоически посрещат нападащата ги маса с мощен преграден огън на артилерията, а след това с картечници, пушки, минохвъргачки и огнепръскачки. Страшния брой жертви които падат пред българските дула и при този налет, разколебават силно противника и след около час отделни групи започват несигурно да заотстъпват. В този момент, без да чака повече, неуморно и за пореден път поручик Георги Катранов повежда ротата си в контраатака на нож. След него от окопите едни след други изскачат още роти и взводове и с рев се понасят с щиковете напред. Завръзват се още веднъж изтощителни ръкопашни боеве в продължение на още 50 минути преди остатъците от противника да се отчаят тотално и вкупом да се разбягат назад. 44 Военна История 45 Военна История Пълното отчаяние обхваща не само войниците, но и командването им. Англичаните се оказват практически разгромени. Загубите им, особено тези на 22- а и 26- а дивизия, са направо катастрофални. Отделните им части са напълно небоеспособни, а и няма повече с какво да бъдат попълнени. При това положение вече единственото, което им остава е да се изтеглят от бойното поле на юг към Солун, оставяйки хиляди безжизнени тела сред димящата разорана от снаряди земя. При тази атака само англичаните губят 3 155 войници и офицери, според собствените им данни. Като в боевете при Дойран през 1917 г. дават 5 024 жертви, а общо за цялата война на Солунския фронт пред позициите на българите падат убити 9 424 английски войници и офицери, ранените са 16 888 души, а 1194 британци са взети в плен от българите. Ген. Вазов (втория отдясно наляво) с пленени шотландци от британската армия при Дойран 46 Военна История Краят на Великата война След голямата дефанзивна победа при Дойран, ген. Вазов получава заповед от командването да се изтегли на север. Появилата се идея за контраофанзива към Солун с включването и на 2- а армия на ген. Луков е единодушно отхвърлена и от щаба и от правителството като ненужно и безперспективно усложнение на нещата. Което единствено би могло да доведе до още по- големи жертви и още по- тежки последствия. Дошлото на власт правителство на А. Малинов, с обещания най- накрая да прекрати бъркотията в страната предизвикана от световната война, има за цел незабавното излизане от нея и стартиране на мирни преговори с Антантата. Поради което е решено Дойран да бъде използван като коз на предстоящите преговори, а българската армия да се оттегли достойно и с победа, изпреварвайки предстоящото пълно разпадане на фронта след Добро поле. А там с пробива и напредването на врага, войските в Източна Албания и Западна Македония (1- а Шопска, 6- а Бдинска и 302- а дивизия) стават все по- изолирани и надвисва опасност скоро пътя им към България да бъде изцяло отрязан. Макар и българите да се изтеглят организирано на север по долината на Вардар, давайки множество отбранителни сражения, в крайна сметка френската конница достига до Скопие на 29 септември През това време 3- те изолирани на запад дивизии се придвижват към Тетово. На 30 септ. техният авангард от 25- и п. полк и части от 19- и п. полк заедно с няколко тежки батареи се разполагат пред падналия на 47 Военна История предния ден г. Скопие приготвяйки се директно да го атакуват и вземат обратно. При тях, преди да са открити огън, бързайки пристигат френски, сръбски и италиански парламентьори с бели знамена за да им съобщят, че в Солун е било сключено примирие. Това показва, че българската армия не само не е разбита, но отстъпва в ред и готовност да води още битки, както и показва нежеланието на противниците да се бият повече срещу нея. От своя страна германците пък до последно настояват, че трябва по някакъв начин настъплението да бъде спряно преди да пресече връзката им с България и Турция. Българското командване изисква от тях незабавно да му бъдат изпратени поне 6 немски дивизии за да може да бъде постигната подобна цел. Това което германското обаче може да обещае е само една бригада и една австро- унгарска дивизия, която така и не пристига. Безкрайно недостатъчната една немска бригада от 217- а дивизия, прехвърлена от Севастопол, също не сварва да стигне до фронта, но поне взима участие в потушаването на т.нар. Войнишко въстание при Владая. Въпреки че мащабите, ролята и значението на този бунт против властта и войната често са доста преувеличавани, той все пак е израз на отчаянието и недоволството обхванали войниците и обществото. Вече на всеки отдавна му е станало ясно, че Германия няма как да спечели войната на Западния фронт, така че при всички положения накрая и ние неминуемо ще загубим. Единственото което може да се направи оттук нататък е възможно най- скоро да се прекрати огъня и да се сключи примирие преди нещата да се влошат още повече. Примирието влиза в сила от 30 септември 1918 г., в момент когато все още всички български войски са отвъд границите на предвоенна България и по трите фронта на които сме водили бойни действия. След 48 Военна История като България пуска съглашенските войски да минат през нейната територия, по този начин се прекъсва връзката на Цетнтралните империи с Турция и отделно се отваря нов фронт против тях и против Турция, което води до скорошния крах и на останалите държави от Централните сили. Турция излиза от войната месец след нас - на 30 окт., а Австрия - на 3 ноември. След като и подводната война водена от Германия в Северния Атлантик не успява ефективно да прекъсне доставките и комуникациите на съглашенците, умират и последните надежди, че те може по някакъв начин да бъдат заставени да искат мир. Докато САЩ, Япония и англофренските колонии се превръщат в неизчерпаем източник на суровини и жива сила за Антантата, то Централните сили се оказват един огромен обсаден лагер. При войските на ген. Фош вече пристигат средно на месец по 230 000 нови войници само от САЩ. Така че той вече разполага с предостатъчно сили за започване на планираната от него тройна офанзива на Западния фронт. Първото настъпление на 28 септември е спряно от германците, но въпреки упоритата им съпротива при второто са изтласкани назад и заемат укрепената линия "Херман Хундинг". Тази позиция, отбранявана от 900 000 германци, е атакувана от 1 400 000 съглашенци и след двуседмични боеве с променлив успех все пак накрая германците са изтласкани и от там. Междувременно на 8 ноем. кайзер Вилхелм абдикира от престола и заминава за Холандия. Три дни по- късно на 11 ноември германските дипломати подписват капитулацията в личния вагон на ген. Фош в една гора край Компиен. На 13 ноември последни я подписват унгарците, с 49 Военна История което се слага край на Първата световна война, ако не броим сраженията на източните съглашенски войски срещу болшевиките приключили чак на 27 май 1919 г. с битката при Бендер. Предстои сключването на официалните мирни договори с победените и нищо хубаво не ги чака във Версай. Делегатите пред вагона на Фердинанд Фош след подписването на капитулацията. На 22 юни 1940 г. германците ще заведат французите в същия вагон за да подпишат своята капитулация. 50 Военна История Последствията и поуките Клаузите на сключения на 27 ноем. 1919 г. Ньойския мирен договор между България и Антантата определено са тежки и неприемливи за нас. Той се е закотвил в нашето историческо съзнание като едва ли не най- голямото бедствие, което ни е сполитало и като надгробна плоча на българската национална идея. Че е несправедлив - от наша гледна точка със сигурност е такъв. За нас той е цял клокочещ казан от неправди, в който обаче не бива да забравяме, че влязохме сами. Не без помощта на съседите ни и Великите сили разбира се, но в крайна сметка всеки си гледа собствените интереси. Просто накрая се оказа, че останалите са си ги гледали по- добре от нас. В резултат загубихме територии, приемахме бежанци от тях, плащахме репарации... Но това е в реда на нещата. Когато загубиш война си понасяш последствията. За съжаление постигането на блестящи военни победи не е достатъчно, трябва да знаеш и как да ги използваш. А когато по- голямата част от работата не е свършена, по- точно тази на политиците и дипломатите, е нормално да се стигне до такива резултати. Последствията обаче далеч не са толкова тежки, колкото биха могли да бъдат в тази ситуация. Особено пък ако погледнем какви са те за съюзниците ни – и тримата ни съюзника биват унищожени в тази война. Това са три империи, които престават да съществуват в резултат на войната. 51 Военна История Германската империя, губи всичките си колонии, губи огромни територии за сметка на Полша, Франция, Дания и Белгия и на нейно място след това е създадена Ваймарската република. Наложени са й толкова непосилно тежки репарации, че икономиката й изпада в хиперинфлация. Австро- унгарската империя е напълно унищожена и разпокъсана, от нея остават две отделни държави – Австрия и Унгария, всяка от които с по- малка територия от нашата. Османската империя по Севърския договор също е тотално разпокъсана. Впоследствие Ататюрк успява да отвоюва голяма част от заетите от съглашенците земи, но пак извън новообразуваната Турска република остават Месопотамия, Сирия, Палестина, Арабия... Царство България обаче оцелява. Единствено цар Фердинанд абдикира от престола в чужбина, но без никой да го е принуждавал да прави това, а и синът му Борис III директно наследява властта. Така, че Ньой не разруши царството. Разрушихме си го сами през 1946 г. с един инсцениран референдум. Нито пък репарациите, които ни налагат по договора представляват сериозна тежест за тогавашната ни икономика в дългосрочен план. Те възлизат на 2 милиарда франка, но след поредица от преговори успяваме да договорим разсрочено плащане, премахване на лихвите, премахване и на вече договорени траншове. А през 1931 г. изцяло се анулира това, което е останало да плащаме по договора. Териториалните загуби са незначителни като за страна загубила световна война и особено в сравнение с тези на съюзниците ни, както вече отбелязахме (и като размер и като процент). Губим само 52 Военна История Беломорска Тракия откъм Гърция, а откъм Сърбия три крайгранични градчета с прилежащите им землища. Откъм Румъния – нищо, границата си остава така както е била преди войната. А откъм Турция дори оставаме с малка териториална придобивка – ивиците в кафяво: Не успяхме с оръжие да осъществим националното си обединение така както ни се искаше, но пък оцеляхме във война сами срещу всички други балкански държави (през 1913г.), а две години по- късно и срещу целия свят, заедно със само трима съюзника, които за разлика от нас не оцеляха. 53 Военна История Не оцеля дори и Руската империя, която въпреки че беше на страната на победителите загуби територии колкото няколко Българии и накрая падна под болшевишко „робство”. Нововъзникналото Кралство на Сърби, хървати и словенци въпреки, че изглежда на картата като една реализирана великосръбска мечта, всъщност претърпя чудовищни човешки жертви и разрушения както при създаването си в резултат на тази война, така и при разпадането си в края на века. Следвоенните години там се характеризират найвече с глад и бедност, въобще цялото управление на Александър Караджорджевич е запомнено като един тежък период за населението. Достатъчно показателен е фактът, че няма нито един негов паметник и дори нито една улица в Белград на неговото име. Румъния постигна националното си обединение през 1919 г., но можа да му се порадва точно 20 г. преди да загуби Южна Добруджа, Бесарабия и Буковина. Гръцката Мегали идея пък се срина с гръм и трясък още през 1922 г. Въпреки че по Севърския договор им е дадена Източна Тракия и Западна Мала Азия (с изключение на Истанбул и проливите) и дори при избухналата Гръцко- турска война стигат чак до Централна Мала Азия. Всичко това обаче го загубиха впоследствие и то съвсем не без наше участие. Голяма част от количествата оръжие и боеприпаси на разоръжената българска армия, които Антантата трябва да прибере, всъщност са нелегално изпратени на закъсалите откъм въоръжение и снабдяване турци. Дори преследвани от гърците части на турската армия са допуснати да се спасят и презимуват на българска територия. С тези оръжия и боеприпаси Ататюрк успява да разбие и изгони 54 Военна История гърците. След което последват страшни погроми и изселвания над понтийските гърци в Мала Азия и Източна Тракия. Тъй че макар и леко индиректно все пак им го върнахме на гърците за гоненията над етническите българи на тяхна територия. В резултат на всичко това не само България, но в крайна сметка и никоя друга от балканските страни не постигна националното си обединение така както всяка от тях си го представяше. Не на последно място трябва да се обърне внимание и на положението с дадените жертви в Световната война. Това най- голямо военно усилие, което нацията ни е полагала, достигайки до най- високото мобилизационно напрежение в света от близо 20% (над 800 000 армия към 1918 г. при население от ок. 4 млн. д). Тоест всеки пети гражданин на страната е на фронта или буквално всеки здрав мъж в активна възраст. Въпреки това всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в битка, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести, глад или по друг начин свързан с войната) са около 180 000 души (само ок. 3% от населението). За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австроунгарците – 2 млн (4%), Турците – близо 3 млн (15%). Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 млн жертви всяка. От Балканските страни само Гърция дава помалко жертви от нас - ок. 160 000 жертви (3.5%), но при положение, че нейното участие във войната е съвсем кратко, въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават 600 000 (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас! С други думи – в тази война загива всеки 4- ти сърбин и всеки 34- ти българин. 55 Военна История Погледнато от този ъгъл другите загубиха доста повече от нас. Етническите българи, които след войната останаха в пределите на други държави (или пък имигрираха тук) все пак живяха своя живот, добър или лош – субективен въпрос. Докато всички тези хора стоящи зад горните цифри, които ние наричаме врагове, приключиха земния си път през тази война и евентуалните им потомства никога не се появиха на този свят. Докато нашите потомства, тоест – ние, сме си тук, едва 3% само си отидоха тогава. Това в най- голяма степен се дължи на силата на българската армия. На това, че тя покоси повече врагове отколкото даде жертви. На това, че тя през цялата война, до самия й последен ден и час, води боевете изцяло отвъд предвоенните граници и не допусна врага и разрушенията да дойдат на наша територия. На това, че не допусна да я разбият или пленят и до края остана една боеспособна, крупна и хомогенна военна сила, с която Антантата и съседите ни нямаше как да не се съобразяват. Заради която знаеха, че не могат да унищожат напълно България, дори и да им се искаше, нито да й наложат прекалено тежки и неприемливи мирни условия. Остава надеждата, че все някога ще си научим суровите уроци, които тогава ни преподаде историята. За необходимостта да поддържаме армията си силна, а не да я съсипвме, да водим рационална политика спрямо съседите си, а и вътре в държавата спрямо самите хора. Светът много се промени за тези 100 години, вече няма войни за национални обединения. Но този свят далеч не се е превърнал в достатъчно сигурно място каквото би ни се искало да бъде. Никога не се знае какво може да предстои - и в началото на миналия век никой 56 Военна История не е предполагал, че могат да възникнат такива явления като световни войни. Затова силната армия, отбраната и сигурността винаги трябва да бъдат поддържани ако не на висотата, на която са били преди 100 години то поне на близка до нея. Нека да ги има. И нека повече никога да не ни потрябват така както ни потрябваха тогава. Но нека да ги има винаги. За да сме сигурни, че ще може да ни има винаги и нас. " ОТТУКА ЗАПОЧВА РОДИНАТА С ГРОБ НА НЕЗНАЕН ЮНАК, НАД КОЙТО СМЪРТТА Е ПРЕМИНАЛА, СМЪРТТА НЕ И ВРАЖИЯ КРАК." 57 Военна История Литература: - „Войните през Третото Българско царство” – Александър Ганчев - „Българската армия в Световната война 1915- 1918 г.”, том ІХ - „Дойранската епопея 1915- 1918” – майор Н. Недев - „Защо не победихме 1915- 1918” – полк. Ст. Нойков - „Краят на Световната война на Македонския фронт” – ген.- майор Дитерих - „Први Светски рат 1914- 1918” – Петар Томац 58 Военна История Фелдмаршал ЕРВИН РОМЕЛ “Вълшебникът на пустинята” 1941 г. започва с изтласкването на италианската армия от Киренайка. Стремежите на Бенито Мусолини да създаде “нова Римска империя”, като Средиземно море стане “вътрешно”- mare nostrum, се оказват пълен фарс. След пристигането на английските войски в Северна Африка, италианците губят всички превзети до тази момент крепости, 59 Военна История а именно- Ел Аламейн, Тобрук, Ел Газала, Сиди Омар и др. Тяхно владение остава само Триполи, защитаван от незначителни части. Така “паралелната война” на Мусолини приключва. Въпреки неуспехите си, Дуче не желае германска помощ, тъй като той смята, че германците биха “обсебили” победите му. Не веднъж пред “Командо супремо”, той се изказва изключително недоверчиво към германския главен щаб. Но още през 1940 г. Хитлер предлага военна помощ, която впоследствие му е отказана. Фюрерът разбира, че англичаните биха застрашили доставките на нефт за Вермахта и биха имали плацдарм за удар в Гърция. За това той настоява Дуче да приеме военната помощ, това все пак се случва през 1941 г, когато Италия влиза и във война с Гърция. Тогава германските части провеждат операция “Марита” на 7 април 1941, влизат в Гърция и изтласкват английските войски от Крит, след проведената операция “Меркурий”. Мусолини е принуден при загубите си в Либия и Гърция да приеме германската помощ. Генерал Марио Берти е сменен с ген. Грациани за командващ армия “Ариете” в Северна Африка. Пред висшия команден състав на Вермахта, Хитлер дава заповед на трите рода войски да подготвят операция за влизане в Киренайка. OKW бързо се справя със задачата и в края на януари 1941 г. създава Германски Африкански Корпус (DAK), в който влизат италиански и германски войскови части. Хитлер назначава за командир на Корпуса генерал Ервин Ромел. Ромел е роден през 1891 г., през 1910 г. завършва военна академия, участва в Първата световна война, а през Западната кампания на Райха, в Белгия и Франция ръководи 7- а танкова дивизия, известна като ”Призрачната дивизия”. Този енергичен и смел генерал, прави добро впечатление на Фюрера и поради тази причина е назначен за командващ Африканския корпус. Ген. Ромел е автор на книгите- “Война без омраза” и “Пехотата атакува”. Той е напълно неизвестен на съюзническото командване, за 60 Военна История това генерал О’Конър не обръща внимание на новия командир в Северна Африка. Под командването на ген. Ромел се намират 15- а танкова и 5- а лека дивизии, като 5- а лека пристига на пристанището в Триполи първа на 12 март 1941 г. Това са изключително недостатъчни части за водене на бърза война в пустинята. Англичаните виждат това обстоятелство, и генерал Уевъл подценява драстично новия си противник. Ромел не се вслушва в съветите на ген. Грациани и предприема първа настъпателна операция с 5- а лека дивизия срещу групираните английски части, които имат числено превъзходство. За целта ген. Ромел дава заповед за изработването на картонени макети на танкове, за да заблуди противника, че разполага със значителни части, освен това, камионите и бойните машини започват да вдигат прах, симулирайки преминаването на многочислени дивизии. И всичко това поражда желания ефект: aнгличаните са изтласкани до пристанището край Тобрук. Английските части отстъпват без да групират силите си и да се подготвят за отбрана. Ромел превзема Бенгази и продължава към линията “Газала”, където нанася поражение на противника. На 21 март 1941 г. 8- а британска армия на Арчибалд Вавел е разбита при Тобрук. Африканския корпус се стреми да приложи “блиц- крийг” и в пустинята. Бързите действия на Ромел, не се харесват на началникът на Генералния щаб- Франц Халдер. Той се стреми по всякакъв начин на ограничи изпращането на каквито и да било подкрепления за пустинята. За това той изпраща генерал Паулус, за спре “лудия воин”. Действително Паулус спира настъпленито нататък, макар, че по- късно той лично ще даде начало на щурма на Тобрук. Голяма помощ оказва 10- и авиокорпус на ген. Харлингхаузен. Африканския корпус е подпомогнат от Ju- 87 “Щука”, Ju- 52 и “Хенкел” 111. Пикиращите бомбардировачи на 10- и авиокорпус с вградени оръдия против танкове “Каноненфогел” водят сражения чак до Суецкия 61 Военна История канал. Няколко пъти ген. Ромел иска помощ от Германия, но изпратените помощни части от Хитлер са незначителни. В хода на кампанията генерала е принуден да преминава към все повече хитрости. Сред арсенала от трикове изключително популярна е т. нар. "Засада 88". Ервин Ромел разполага и окопава своите 88 мм Flak оръдия във Uобразна формация. Оръдията са скрити така дълбоко, че дулата им се показват само на 30 до 60 сантиметра над земята. Причината за заравянето им е, че оръдията нямат колела и стоят на високи поставки което им придава висок профил и лесно могат да бъдат забелязани от противника. След окопаването им допълнително се маскират с издигане на ниска палатка над позицията на всяко едно. След това дори с полеви очила е невъзможно да се различат от обикновени пясъчни дюни. Въпреки че британците забелязват голямо количество дюни, те не са особено разтревожени, защото не е известно германско оръжие с толкова нисък профил. Тогава Ромел праща своите леки танкове на фалшива атака срещу британските позиции. Британските тежки танкове "Крузейдър" се втурват в преследване на доста полеките Panzer- и, които отстъпват в U- образната засада. При достигане на разстояние на право мерене (понякога затова се изискват и стоманени нерви от екипажите на 88мм оръдия), капанът се затваря и оръдията откриват огън. Друг лисичи номер е подреждането на италианските танкове и на камионите по такъв начин, че придвижването им да предизвика огромен облак прах, който да заблуди британците, че се извършва пълнокръвна атака по целия фронт. Следва оттегляне на британските части и поемане на грешна посока на закъснелите от тях и тогава Ромел светкавично атакува от друга посока с германската танкова дивизия. Резултати за противника 62 Военна История му са пагубни. Можем да прибавим и прикриването на 50 мм оръдия, които са безпогрешни в боевете. Така се ражда прякора на ген. РомелПустинната лисица. На 13 април 1941 г. Африканския корпус напредва към Солум и Бардия, като ги превзема в движение и стига до западната граница на Египет. Трябва да уточним, че населението винаги посреща генерала като освободител от английско колониално робство, и поради това няма съпротивително движение срещу германците. В боевете голяма част от английските, индийските и новозеландските дивизии са разбити, а генерал Филип Ним и Ричарт О Конър са пленени след битката при Ел Микили. Основна задача на ген. Ромел става превземането на Тобрук по пътя Via Balbia. Голяма част от английските войски се средоточават в крепостта, опасана от добра пръстенна отбранителна система. Същевременно започва подготовката на операция “Бойна секира” на съюзниците. Ген. Ромел средоточава значителни части около крепостта, като брега е добре миниран от германците. На 12- 13 април е предприета първата атака срещу крепостта. Тя е неуспешна. Втория опит е от 30 април до 2 май 1941 г.- също неуспешен и вял. Това дава възможност на съюзниците да се групират и да направят няколко контраатаки, които в последствие са отблъснати от Ромел. През юни ген. Ромел изготвя план за последен удар на Тобрук с минималните си части- той средоточава бронираната техника и пехотата в няколко точки на външния пръстен, а 10- и авиокорпус започва масирани въздушни удари и така за два дни на 21 юни Тобрук пада, като са пленени 33 000 души. След тази бляскава победа, Хитлер прави Ромел генерал- фелдмаршал. Това е най- младият носител на тази титла- само на 50 г. В писмо до жена си фелдмаршал Ромел пише- “….Хитлер ме направи фелдмаршал, а бих се радвал повече на подкрепление”. Въпреки всички несгоди, Африканския корпус разполага с доста трофейни машини, както и с пленена техника. 63 Военна История Това му позволява да стигне до Александрия в края на юни 1941 г. Бързите победи и светкавичните маневри, заедно с хитростите на Пустинната лисица, докарват съюзниците до катастрофално положение, макар, че ръководител на войските става ген. Окинлек, който се слави с пълководческите си успехи. Съюзниците планират ликвидирването на ген Ромел, чрез спецотряд от шотландски командоси “L.R.D.G.”. На 17 ноември 1941 този отряд влиза в квартирата на ‘Лисицата”, но нищо не успява да направи, тъй като генерала не е там. След тези драматични събития Корпуса достига Ел Аламейн на 60 мили от Александрия. Целта е да се стигне делтата на Нил и да се влезе в Кайро, но германците затъват при Ел Аламейн. При Ел Аламейн се състоят две сражения. По време на първото Ромел се опитва на пълен ход да се придвижи към Нил, но не успява. След това новоназначеният командващ на 8- ма армия генерал сър Клод Окинлек променя тактиката на англичаните. Вместо, както по- рано, да концентрира основните си сили срещу германците, той нанася удар по италианските съединения. Новоизпечените "римски легиони" на Мусолини всеки път се обръщат в бяг и на Ромел се налага да използва Африканския корпус в ролята на преграден отряд- той се носи от единия край до другия, опитвайки се да възстанови линията на фронта. И всеки път отбраната става все по- слаба. Безценните припаси са на привършване. Ромел е твърде далече от основната си снабдителна база и доставките на практика спират. По това време Африканският корпус разчита единствено на това, което е успял да спечели от битките при линията Газала и при Тобрук. 85% от транспортните средства, намиращи се на разпореждане на Ромел, са произведени в Англия или в детройтските заводи. За периода 5- 27 юли "Пустинната лисица" отразява 10 атаки. Англичаните търпят тежки загуби, но резервите на Ромел също са практически изчерпани. На 26 юли тежката му 64 Военна История артилерия изстрелва последния си снаряд, а средната продължава да стреля само защото ползва трофейни английски пушки и боеприпаси. Ромел взима решение да отстъпи, ако англичаните подновят атаката, но те също са обезкървени. На африканския фронт отново се установява гнетящо затишие, но не завинаги. За командващ 8- а армия е назначен Бърнарт Монтгомъри. Чърчил изключително много разчита на този генерал, да успее да изтласка германците от Северна Африка. Той ликвидира 47 немски танка и спира опитите за разкъсване на линията около Ел Аламейн. След сраженията е съставена група армии “Африка” под командването на Пустинната лисица. Това съединение обединява останките от германските части и италианската армия “Ариете”. Съюзниците започват бомбардировки над всичко, което може да се бомбардира- пристанищата в Неапол, летищата в Сицилия, конвоите за Северна Африка, снабдителните бази в Триполи и др. Луфтвафе и италианските военноморски и военновъздушни сили са тотално спрени в кампанията за Северна Африка, а Хитлер продължава да упорства и не праща необходимите подкрепления на ген.фелдмаршал Ромел. Фюрерът е средоточен във войната на Източния фронт. Това е и времето, в което Ромел вижда обратът и разбира, че кампанията няма да се задържи дълго, за това той съветва Хитлер, подобре да се изтегли корпусът “Африка”, за предстоящата “защита на крепостта Европа”, отколкото да се правят безмислени загуби в пустинята. Но Фюрерът е непоколебим- борбата трябва да продължи. В п- да октомври- ноември 1942 г. Монгомъри започва контранастъпление, възползвайки се от недоброто положение на ген. Ромел. Той превзема Кидни и продължава настъплението на запад като стига до Фука. На 1 срещу 2 ноември 1942 г. англичаните преминават в широкообхватно настъпление подсилено с военновъздушни сили. Групата “Африка” успява да не допусне разпръсване на частите. 65 Военна История Болния вече фелдмаршал Ромел е на прага на силите си. Лечението, което предприема в Райха, очевидно не е достатъчно и след като ген. Геогр Щуме получава сърдечен удар и умира, Ромел се връща по молба на Фюрерът в Либия. Германско- италианските части под напора на съюзниците започват масово изтегляне. Корпус “Африка” почти няма с какво да се противопостави на Монгомъри. На 4 ноември съюзниците минават в последна решителна атака при Телел Мампрса, този разсичащ удар кара германците да се върнат обратно и да отстъпват. Хитлер дава позволение на 5 ноември германците да се изтеглят от Фука. На 12 и 13 ноември Тобрук е деблокиран и Ромел се изтегля. Падат Ел Микиди, Мсус, Ел Салум, прохода на смъртта Халфая е овладян, като корпусът “Африка” се изтегля с постоянни загуби. На 20 ноември британците влизат в Бенгази. На 23 януари 1943 г. Мусолини окончателно губи колониалната си империя в Северна и Източна Африка. А след като пада Тунис още през 1942 г. Фашистка Италия няма никакво основание да се връща на този фронт. В нарушение на заповедта на Хитлер Ромел на 4 ноември започва отстъпление. Той успява да изведе армията си от Египет само защото Монтгомъри го преследва твърде бавно. След като в Мароко и Алжир се настаняват обединените англо- американски сили, Ромел иска да напусне Северна Африка, за да използва танковата си армия за отбраната на Сицилия и Италия. Вместо това Хитлер изпраща цялата армия (5- та танкова под командването на генерал- полковник Ханс Арним) в Тунис, въпреки че не може да й осигури нормално снабдяване. Оказва се, че Хитлер не е в състояние нито да поддържа успешна операция, нито да се откаже от загубената. В контекста на тези събития не може да не обърнем внимание на последния опит на ген. Ромел да изведе корпус “Африка” от обкръжение, преминавайки през Тунис. През лятото но 1942 г. съюзниците подготвят десант в Западна Африка, а именно в Алжир и 66 Военна История Тунис, като плановете им предвиждат участие на повече френски, американски и английски войски. Това е планът “Торч” (Факел). Десантът започва в края на октомври и началото на ноември 1942 г. Мусолини и “Командо супремо” смятат, че тези десанти са предназначени за Северна Африка, и до към 6 ноември, Дуче не предприема нищо. Съюзниците бързат да овладеят Тунис и фактически се появяват в гръб на ген. Ромел и корпус “Африка”. Част от американските дивизии се прехвърлят през Гибралтар. От Главната квартира на Фюрера пристига следната телеграма: “От унищожаването на гибралтарския конвой зависи съдбата на армия “Африка”. Очаквам бързи и стремителни действия. Адолф Хитлер. Действително в следващите дни подводниците U- 155, U- 92, U- 263, U- 130 и U- 173, потапят част от съюзническите доставки. На 20 ноември тази акция на германците приключва. След падането на град Тунис, германците търсят начин да се изтеглят безпрепятствено от клопката, която им е приготвена. Ген. Ромел подготвя отбраната на прохода Касерин. Назначения генерал Алекзандър за командващ войските в Тунис е основния опонент на германците. След като корпус “Африка” стига линията “Марет”, немските войски разбират, че са поставени в положение на “преса”. Английски и френски войски ги заграждат в централен Тунис, като държат проходите Файд, Фондук, Гафса. На 21 февруари 1943 г. 21- а германска танкова дивизия разполага с 91 танка и с тях връхлита френския гарнизон в прохода Файд. Това кара съюзниците да разберат, че ген. Ромел се готви на настъпление, и че следващото ще е на 30 мили от Файд, а именно прохода Фондук. Германците започват настъпление със 110 танка и една групировка “Тигър”. Британските войски не успяват да се групират и да организират отбраната на проходите. След това масирано нападение, съюзниците са обърнати в бягство. Ромел решава да мине през Тебеса 67 Военна История и да накара противникът да се изтегли от Тунис. Полковник Арним, обаче не приема или не разбира замисъла на ген. Ромел, и като че ли нарочно саботира акцията. Пустинната лисица иска бърз и решаващ удар. Няма време за губене- корпус “Африка” заедно с 21- а танкова дивизия се насочват към Касерин, като прави опит да нанесе удар по Сбиба и Сбейтла на 25 мили от Тхала. Така прохода Касерин е достигнат и свикналите да водят боеве в пустинята, германски войски правят опит да блокират прохода, като го заградят. Ген. Ромел вижда, че в района съюзниците са слаби и удря уязвимите места на отбраната. Части на панцергренадирите и италианските части започват удари по фланговете от двете страни на прохода. Тук фелдмаршал Ромел за пръв път използва “Nebelwerfer”- реактивна артилерия, действаща по принципа на руските “Катюши”. Nebelwerfer стреля с 80- мм ракети на разстояние от 4 км. Тази техника нанася жесток удар на съюзниците и следобяд в 17 часа, прохода Касерин е в ръцете на германците. Ромел превзема и Тхала и не позволява на противника да се прегрупира, или да се опита да диктува следващия удар. Мобилната група на 10- а дивизия нанася бърз и светкавичен удар на британците при Тхала. На следващия ден, ген. Ромел, разбира от разузнаването си, че идват подкрепления, а това ще попречи на корпус “Африка” да продължи нататък, освен това припасите на германците са на привършване. На 22 февруари 1943 г., след като Пустинната лисица и ген. Кеселринг (командващия Луфтвафе в района), виждат, че нищо не може да се направи, за да се противодейства на съюзниците, те дават заповед за евакуация на корпус “Африка”. Британците не успяват да разберат какво става, и така немските части напускат прохода Касерин с незначителни загуби. При операцията на ген. Ромел, загубите на американците възлизат на 3000 убити и ранени, повече от 4000 попадат в плен. Унищожени са 200 танка на съюзниците. Корпус 68 Военна История “Африка” загубва около 1000 души и незначителен брой техника. Но ако завистливия Арним бе съдействал на ген. Ромел, а “Командо супремо” бе по- далновидно, загубите почти нямаше да се усещат, а Корпуса би имал повече победи. На 23 февруари 1943 г. Пустинната лисица е назначен за главнокомандващ войските в Африка. Но той стига до извода, че да водиш война срещу противник с числено превъзходство е “пълно самоубийство”. На 9 март ген. Ромел отлита за почивка в Европа, това е последния му шанс да накара Хитлер и Мусолини да прекратят офанзивата в Северна Африка. Но той така и не среща разбиране от тях, и в крайна сметка това довежда до катастрофата на корпус “Африка” през май 1943 г. Ромел стабилизира здравето си, а в началото на май както сам предрича група армии "Африка" окончателно е разгромена. Хитлер го награждава с Рицарски кръст с Дъбови листа, Мечове и Брилянти, гледайки на него като на изпаднал в немилост след опозоряване. Когато агонията на Африканския корпус приближава края си, Хитлер призовава Ромел в щаба си и му казва: "Трябваше да се вслушам в мнението Ви". На 12 май 1943 г. се слага край на италианско- германското напредване в Северна Африка. Южния фронт е загубен от силите на Оста. Последните германски войски са изтеглени безпрепятствено от Киренайка. Сега погледът на Фюрера е насочен към СССР и Сицилия. * Интересен факт: По поръчение на ген. Ервин Ромел е конструиран мотоциклет Zundapp KS 750- Rommel. Това е първия мотор с хидравлични, вместо с механични спирачки, с предавка към коша и задна скорост. Задната скорост е измислена, за да не може машината да затъва в пясъците на пустинята. Мотоциклетът е пригоден за теглене на малко оръдие или ремарке. Често машината е въоръжена с картечница MG- 42, моторът е на BMW. 69 Военна История Литература: “История на Втората световна война”- Базил Лидъл Харт; “Сталинград, Курск, Ел Аламейн”- Филип Узунов; “Ромел- вълшебникът на пустинята”- I и II част- Елмар Кун; “Великите сили и SS”- д- р Павел Бъчваров; “Десетте фатални грешки на Хитлер”- Бевил Алекзандър 70 Военна История БИТКАТА ПРИ ХАРКОВ АВГУСТ, 1943 г. Людмил Петров Лятната кампания от 1943 г. отбелязва окончателния прелом в хода на военните действия на Източния фронт. Предприетото от Вермахта стратегическо настъпление при Курск – операция „Цитадела” завършва с провал, а надеждите, които германското военнополитическо ръководство възлага на тази офанзива, не се оправдават. Опитът за овладяване обкръжаването на и стратегическата разгрома на инициатива, крупната съветска посредством групировка, отбраняваща района на Курската дъга, завършва с неуспех, който има дългосрочни военностратегически и политически последици. В хода на ожесточеното и кръвопролитно отбранително сражение, започнало на 5 юли 1943 г., силите на РККА успяват да устоят на силния германски натиск. На северния сектор, отбраняван от войските на Централния фронт, начело с ген. К. Рокосовски, благодарение на грамотно организираната и проведена отбрана, 9- а армия от група армии „Център”, постига незначителни резултати. За седмица ударната групировка на ген. В. Модел успява да напредне с не повече от 12 км. Далеч по- драматично се развива сражението на южния сектор, където заема отбранителни позиции Воронежкия фронт, с командващ ген. Н. Ватутин. Масираните, упорити атаки на 4- а танкова армия и оперативната група „Кемпф”, от състава на група армии „Юг”, 71 Военна История ръководена от ген.- фелдмаршал Е. фон Манщайн, довеждат до кризисна ситуация за Воронежкия фронт. До 12 юли германските танкови клинове успяват да си пробият път до третата отбранителна линия, придвижвайки се до 35 км. в разположението на съветските части. Войските на Воронежкия фронт успяват с последни сили да спрат своя противник, само благодарение на въвеждането в боя на значителна част от съветските стратегически резерви. В същия ден, уверена че всички резерви на Вермахта са ангажирани в сражението при Курск, съветската Ставка стартира първото контранастъпление, планирано за лятото на 1943 г. – Орловската стратегическа операция „Кутузов”. Атаката, която е извършена от Брянския и част от Западния фронт, успява да доведе до пробив в отбраната на група армии „Център” северно от Орел, поставяйки под заплаха комуникациите на 9- а армия на Модел. Сериозното положение при Орловската издатина и мащабите на съветската операция рязко променят приоритетите на германското върховно командване. Опасенията на Хитлер относно целостта на фронтовата линия, стремежът му да запази Орловската дъга и необходимостта от значителни подкрепления за застрашения участък, поставят под въпрос продължаването на настъплението при Курск. На 13 юли 1943 г., в присъствието на командващите групите армии „Център” и „Юг”, Хитлер обявява прекратяването на операция „Цитадела”. Като основни причини фюрерът изтъква десанта на западните съюзници в Сицилия, започнал на 10 юли и възникналия кризис при Орловската издатина, където според данните, предоставени от Г. фон Клюге, командващ група армии „Център”, продължаването на операцията е вече изключено. Освен това, във 72 Военна История връзка с неблагоприятното изменение на обстановката в Средиземноморския боен театър, Хитлер заявява намерението да снеме от Източния фронт значителни сили, с цел подкрепа на своите италиански съюзници. За разлика от Клюге, който напълно поддържа решението за прекратяване на битката, Манщайн настоява за продължаване на атаките на южния сектор, надявайки се да нанесе достатъчно големи загуби на своя противник, и по този начин да предотврати неговото евентуално контранастъпление в най- близко време. Хитлер приема тези аргументи, отново потвърждава прекратяването на настъплението, но дава шанс на Манщайн да изпълни частната операция. Въпреки това фюрерът отказва да подкрепи атаката с последния танков резерв на група армии „Юг”, 24и танков корпус, който е пренасочен към Донбас, след постъпилите сигурни разузнавателни сведения за предстоящо съветско настъпление в района 1 . Три дни по- късно германското върховно командване окончателно преустановява активните действия и на южния сектор на Курската дъга, като изтегля в резерв най- боеспособните бронетанкови съединения от ударната групировка на Манщайн. Междувременно започва и дългоочакваното съветско настъпление в Донбас. Атакувайки с големи сили, Югозападния и Южния фронтове нанасят силни удари срещу южното крило на група армии „Юг” и се вклиняват в участъците на 1- а танкова армия при Изюм и 6- а армия при р. Миус. В разразилото се напрегнато сражение германското командване е принудено да въведе оперативните си резерви – 24- и танков корпус, а 1 Манщайн, Е. Проиграни победи. Книга втора. С. Атика, 2008, с. 262-264; Ziemke E.F. Stalingrad to Berlin: The German defeat in the East. Center of Military History. Army Historical Series. Washington D.C., 2002, p.137-138 73 Военна История в последствие и елитния 2- и сс танков корпус, който въпреки плановете за изпращане в Италия, е оставен в разположение на групата армии, преди всичко за преодоляване на опасното положение и възстановяване на фронта в Донецкия басейн. Очевидно реалната заплаха от загубата на областта, имаща за Хитлер първостепенна важност поради военно- икономически и политически съображения, го принуждава да се откаже окончателно от настъплението при Курск, както и от плановете за прехвърляне на значителни войскови части от Източния фронт на италианския боен театър 74 Военна История По този начин, извън всякакво съмнение, основните и непосредствени причини за прекратяването на операция „Цитадела” се явяват проведените от РККА контранастъпления при Орловската дъга и в Донбас. Убедително свидетелство за това заключение са признанията на редица германски генерали, преки участници в събитията, в това число началник- щаба на група армии „Юг”, генерал Т. Бусе 2 , както и на нейния главнокомандващ Е. фон Манщайн 3 . Впрочем, причините за прекратяването на офанзивата при Курск са ясно и недвусмислено указани и в Дневника на бойните действия на Върховното командване на Вермахта (ОКВ), в запис от 19 юли 1943 г.: „Изток. Противникът продължава настъплението с крупни танкови и моторизирани сили при поддръжката на артилерия и авиация.[…] Северозападно от Орел с превъзхождащи сили противникът успя да се вклини в нашето разположение. Поради мощното контранастъпление на противника, понататъшното провеждане на операция „Цитадела” става невъзможно. С цел създаването на резерви, посредством съкращаване на фронтовата линия нашето настъпление се прекратява” 4 . С прекратяването на настъплението и започналото изтегляне на главните сили на група армии „Юг”, войските на Воронежкия и Степния фронтове (въведен в битката на 18 юли) преминават към своевременното преследване на противника. Към 23 юли двете страни се установяват на първоначалните си позиции. Съветският върховен 2 Newton S. Kursk. The German View. Eyewitness Reports of Operation Citadel by the German Commanders. Da Capo Press, 2002, p. 24 3 Манщайн Е. Пропиляни победи. Книга втора, с. 266 4 Kriegstagebuch des Oberkommandos der Wehrmacht. (Wehrmachtführungsstab). 1. Januar 1943 - 31 . Dezember 1943. Bd. III. Zweiter Halbband. Bechtermünz, 2002, S. 804 75 Военна История главнокомандващ Й. Сталин оценява обстановката на белгородскохарковския наличните сектор данни значително като изключително германските отслабени поради войски благоприятна. в района понесените на съществени Според Харков са загуби в настъплението „Цитадела”. Съветското командване е наясно и с факта, че значителни бронетанкови сили са изпратени северно и южно от Харков, поради кризисите, възникнали в следствие от съветските офанзиви при Орел и Донбас. Това предоставя на РККА изгодни условия за преминаване към контранастъпление в района на Харков, което да затвърди успеха, постигнат в Курската отбранителна операция. Подобен ход е предвиден още в началото на юни 1943 г., когато съветското върховно командване приема окончателния план за предстоящата лятната кампания, ключова част от която представлява овладяването на стратегически важния транспортно- логистичен и индустриален център – Харков 5 . По тези причини Сталин настоява за незабавно настъпление, без каквато и да било оперативна пауза, макар че на този етап това остава непосилна задача. Войските на Воронежкия и Степния фронтове изпитват остра нужда от попълнения от хора и техника. Необходимо е и попълването на материалните запаси, за да бъде операцията логистично обезпечена. С големи усилия маршалите Жуков и Василевски успяват да убедят съветския главнокомандващ да не прибързва със започването на операцията преди да е всестранно организирана и достатъчно добре подготвена. Заместниците на Сталин са наясно, че преминаването към контранастъпление без сериозна подготовка е невъзможно, поради изтощението на войските от трудната отбранителна операция, 5 Русский архив. Ставка ВГК: Документы и материалы. 1943 г. Т.16 (5-3). М.: Терра, 1999, с. 12-13 76 Военна История съпроводена с извънредно тежки загуби. Въпреки това вождът определя едва 8 дни за приготовленията, настоявайки ударът да бъде нанесен не по- късно от началото на август. В разработката на плановете за новата операция участват както Ставката и Генералния щаб, така и командващите Воронежкия и Степния фронтове, генералите Н.Ф.Ватутин и И.С.Конев. Предложението на командващия Воронежкия фронт за създаването на гигантски „котел”, подобен на сталинградския, посредством два мощни концентрични удара, които да доведат до обкръжаването и разгрома на цялата германска белгородско- харковска групировка, не среща одобрението на Сталин и Генералния щаб. Осъществяването на този замисъл би изискало удължаване на времето за подготовка и извършването на сложно прегрупиране на войските. Подобно забавяне е абсолютно неприемливо за Сталин, който настоява за незабавно преминаване към настъпление с надеждата за бърз разгром над противника. Окончателният вариант на плана с кодово име „Пълководец Румянцев” предвижда нанасянето на един мощен, разсичащ удар западно от Белгород, при съседните флангове на отбраняващите се в района 4- а танкова армия и оперативна група „Кемпф”, в общо направление Богодухов – Валки – Новая Водолага и последващ обход на Харков от запад - югозапад. Този удар следва да бъде осъществен с лявото крило на Воронежкия и дясното на Степния фронтове, където съветското командване концентрира главните си сили – четири полеви армии, две танкови армии и механизиран корпус. Едновременно с това е планирано и нанасянето на спомагателна атака с дясното крило на Воронежкия фронт в направление Ахтирка, с цел обезпечаване успеха на главните сили и подсигуряване на западния им фланг. Основната 77 Военна История цел, формулирана в плана, е раздробяването на отделни части и разгромът на германските войски в района, както и освобождаването на крупните населени пунктове Белгород и Харков, което би позволило последващо продължение на настъплението към Полтава и река Планът на операция „Пълководец Румянцев” Днепър 6 . 6 Щеменко С.М. Генералният щаб през войната. Книга първа. С. Военно издателство, 1982, с. 160-163 78 Военна История Според известния руски историк Валерий Замулин, решението на съветското върховно командване да се откаже от операция по обкръжаване на противника, се корени в липсата на увереност у Сталин в професионалните способности на полевите командири от висшия и старши ешелон, както и на достатъчно опит у тях за реализацията на подобен тип операции, отличаващи се с голяма сложност и изискващи перфектна координация, умело и добре организирано управление на войските 7 . Силите на РККА и Вермахта към началото на операцията Воронежки и Степен 4 ТА и опер. група „Кемпф” фронтове Войници и офицери 1 144 000 300000 Танкове и САУ 2800 600 Оръдия и минохвър- 13000 3000 1500 800 гачки Самолети За осъществяването на операцията съветското командване събира внушителни сили. Към началото на август 1943 г. в състава на Воронежкия и Степния фронт влизат 10 полеви армии, 2 танкови армии, 2 въздушни армии и 7 отделни танкови и механизирани корпуси – общо 1144 хил. души 8 с 13 хил. оръдия, 2800 танка 9 и над 1522 7 Замулин В. В. К вопросу о причинах отказа советского командования от окружения белгородско-харковской группировки Вермахта в августе 1943 г., Ученые записки. Электронный научный журнал Курского государственного университета. 2015. № 2 (34) (взето от http://scientific-notes.ru/pdf/039-006.pdf на 10.04.2018 г.) 8 Кривошеев Г. Россия и СССР в войнах XX века. Книга потерь. Москва. Вече, 2010, с.304 9 Nipe G.M. Decision in the Ukraine: German Panzer Operations on the Eastern Front. Summer 1943. Stackpole Books, 2012, p.516 79 Военна История самолета 10 . Противостоящата групировка на Вермахтa, заемаща белгородско- харковския сектор, съставлява северното крило на група армии „Юг” и включва 4- а танкова армия, начело с ген. Х. Хот и оперативната група „Кемпф”, ръководена от ген. В. Кемпф – общо 18 дивизии, от тях 4 танкови. Нейната обща численост достига 300 хил. души, в това число 200 хил. в бойните части. Двете армии разполагат с общо 600 танка и щурмови оръдия, но в началото на август едва 308 от тях са боеспособни 11 , и 3000 оръдия. Въздушното прикритие осигурява 4- и въздушен флот на фелдмаршал В. фон Рихтхофен с до 800 самолета 12 . Количество боеспособни танкове и щурмови оръдия в 4- а танкова армия и оперативната група „Кемпф” към началото на август 1943 г. Съединение Танкове Щурмови оръдия Общо 6 тд 28 - 28 7 тд 64 - 64 11 тд 58 24 82 19 тд 49 - 49 52 танков батальон 21 Pz.V - 21 503 тежък танков батальон 8 Pz.VI - 8 228 дивизион щурмови - 27 27 - 23 23 393 батарея щурмови оръдия - 6 6 Общо 228 80 308 оръдия 905 дивизион щурмови оръдия 10 Горбач В. Над Огненной Дугой. Советская авиация в Курской Битве – М.:Яуза, Ексмо, 2007, с.495 11 Замулин В. В. К вопросу о причинах отказа советского командования от окружения белгородскохарковской группировки Вермахта в августе 1943 г. (взето от http://scientific-notes.ru/pdf/039-006.pdf на 10.04.2018 г.); National Archive and Record Administration (NARA) T-78 R- 620 frame 000175 12 Frieser K.-H. (ed) Germany and the Second World War. Volume VIII. The Eastern Front 1943-1944. The War in the East and the Neighbouring Fronts. Oxford University Press, 2017, p. 193-195 80 Военна История Армиите на Хот и Кемпф са съществено отслабени, след като през втората половина на юли най- боеспособните бронетанкови дивизии от техния състав са прехвърлени в Донбас 13 , поради настойчивото желание на Хитлер да запази областта на всяка цена – едно решение, което Манщайн оценява като погрешно от оперативна гледна точка. Опитният и извънредно способен военачалник смята северния фланг на поверената му армейска група за решаващ не само за нейната съдба, но и за изхода на лятната кампания на южното стратегическо направление. Евентуален съветски пробив от стратегически мащаб в района на Харков би имал катастрофални последици – притискането към Азовско и Черно море и разгрома не само на група армии „Юг”, но и на група армии „А” позиционирана в Кубан. Опасенията на Манщайн не са лишени от основания, особено като се има в предвид замисълът на предходните съветски операции при Харков, както и постъпващите данни за съсредоточаването на крупни съветски сили северно от Белгород. Въпреки това фелдмаршалът смята, че разполага с достатъчно време за усилването на решаващото направление. На 2 август Манщайн информира Върховното командване на сухопътните войски (ОКХ), че очаква началото на неминуемото съветско настъпление не по- рано от средата или дори края на същия месец 14 . Доколко тази оценка е реалистична и обоснована, проличава още на 13 Освен това дивизията „Гросдойчланд” и част от авиацията на 4-и въздушен флот са изпратени при Орловската издатина. 14 Nipe G.M. Decision in the Ukraine: German Panzer Operations on the Eastern Front, p. 170, 299-300; Ziemke E.F. Stalingrad to Berlin: The German defeat in the East, p.151 81 Военна История следващия ден, 3 август, когато съвсем неочаквано за германското командване започва съветското настъпление при Харков. Става ясно че съветската военна машина е силно подценена, що се отнася до способността и да възстановява бързо своите сили, дори и след понесените при Курск тежки загуби. Тази недооценка на командването на група армии „Юг”, относно възможността на съветското командване да реорганизира и попълни в кратки срокове своите войски, оказва съществено влияние върху последващото развитие на битката и повлиява в значителна степен върху изхода на кампанията в Източна Украйна. Операция „Пълководец Румянцев” Съветското контранастъпление на белгородско- харковското направление, стартира на 3 август 1943 г., с тричасов, изключително мощен артилерийски обстрел и масирани авиационни удари, след 82 Военна История които 5- a и 6- а гв. армии от Воронежкия фронт и 53- а и 69- а армии от Степния фронт преминават в атака на 13 км. участък, между Томаровка и Белгород. Същия ден в сражението е въведена и подвижната група, предвидена за развитие на пробива в оперативна дълбочина, съставена от 1- а гв. и 5- а гв. танкови армии с около 900 боеспособни танка и САУ 15 , както и два отделни подвижни корпуса (5- и гв. тк и 1- и мк). Постигнат е значителен пробив при съседните флангове на 4- а танкова армия и оперативната група „Кемпф”, достигащ 26 км. Поради тесния, едва няколко километров коридор, определен за въвеждането на танковите армии в битката, слабата инженерна поддръжка и неумелото управление на танковите корпуси, в частност тези от 1- а танкова армия 16 , съветската подвижна група не успява да реализира през този ден решаващ пробив от оперативен мащаб. През следващите два дни боевете се разгарят с още по- голяма интензивност по целия фронт на съветското настъпление. Танковите армии се откъсват от пехотата и продължават стремително да напредват, обхождайки от изток укрепените пунктове Томаровка и Борисовка – пробивът придобива оперативни измерения. Окончателно е сломена германската отбрана на дясното крило на 4- а танкова армия, в участъка на 52- и армейски корпус. Разбити са две пехотни дивизии ( 332- а пд и 167- а пд), които отстъпват в безпорядък и паника. Опитът на германското командване да неутрализира ефекта от съветското 15 Замулин В. В. Боевой и численный состав войск Воронежского фронта перед началом операции „Полководец Румянцев” и проблемы армий, включенных в его ударные группировки, с комплектованием живой силой и техникой, Ученые записки. Электронный научный журнал Курского государственного университета. 2016. № 4 (40) (взето от http://scientific-notes.ru/pdf/045-004.pdf на 10.04.2018 г.) 16 Централный архив Министерства обороны Российской федерации (ЦАМО РФ) Ф. 299. Оп. 3070 Д. 4 Л. 125, 126 83 Военна История настъпление чрез подвижните си резерви не довежда до съществен успех. Контраатаките, предприети с 6- а, 11- а и 19- а танкови дивизии, успяват само да задържат за известно време съветските танкове и пехота. Не толкова сполучливо се развиват първоначалните атаки на 53- а и 69- а армии от Степния фронт, поради упоритата съпротива на 11- и армейски корпус от групата „Кемпф”, натоварен с отбраната на Белгород. В крайна сметка и тук успехът съпътства съветските войски – обхождайки открития западен фланг на корпуса, на 5 август частите на 53- а армия и 1- и мех. корпус, заедно с 69- а армия освобождават старинния руски град. След загубата на силно укрепения Белгород, и за да предотврати обкръжението на своите войски, предвид открития западен фланг, командващият 11- и корпус, ген. Е. Раус заповядва поетапното отстъпление на своите части към Харковския укрепен район 17 . На 5 август към настъплението се присъединява и дясното крило на Воронежкия фронт с 27- а, 38- а и 40- а армии, поддържани от три танкови корпуса с 550 танка 18 . Преодолявайки съпротивата на 57- а пехотна дивизия и части от 11- а танкова дивизия, съветските 27- а и 40- а армии и придадените им механизирани части си пробиват път до 20 км., напредвайки на югозапад към Ахтирка. Поставена в опасно положение, армията на Хот е принудена да отстъпи на югозапад и запад, като прикрива своя отход чрез кратки контраатаки със 7- а и 11а танкови дивизии. Обстановката се усложнява от факта, че атаката на втората ударна групировка на Воронежкия фронт поставя в изолация 17 Newton S. Kursk. The German View, p.280 18 Nipe G.M. Decision in the Ukraine: German Panzer Operations on the Eastern Front, p.338 84 Военна История група от три немски дивизии в района на Томаровка и Борисовка, която изпада в критично положение, заплашена от пълно обкръжение и разгром. След кръвопролитни боеве, в които понасят тежки загуби в хора и техника, 19- а танкова дивизия и части от 255- а и 332- а пехотни дивизии успяват с големи усилия да си пробият път на югозапад към Грайворон. Ударите на съветската авиация създават допълнителен безпорядък сред отстъпващите германски колони. Единствено липсата на достатъчно ефективно взаимодействие между частите на 6- а гв и 27- а армии, позволява на тази германска група да избегне пълното унищожение. Преследвайки отстъпващите немските отряди, съветската пехота овладява окончателно Томаровка и Борисовка, превърнати в бастиони, които до този момент успешно приковават крупни съветски сили, а на 7 август пада и Грайворон, отбраняван до последно от 11- а танкова дивизия. Поради бързото и отчасти неорганизирано отстъпление под силните удари на противника, 4- а танкова армия понася тежки загуби в личен състав и особено в техника – безвъзвратно загубени са не по- малко от 143 бронеединици, включително 75 танка Pz.V „Пантера”. Повечето от тях са изоставени в ремонтните работилници в Борисовка и Грайворон поради невъзможността да бъдат ремонтирани или евакуирани 19 . В същото време, продължавайки да развива своето настъпление в югозападна посока, основният ударен юмрук на Воронежкия фронт – 1- а и 5- а гв. танкови армии, успяват до 7 август да се вклинят до 70100 км. в дълбокия тил на немската 4- а танкова армия. Особено осезаеми успехи постига 1- а танкова армия на Катуков, чиито предни 19 Томзов А. Потери бронетехники групы армий Юг в ходе Курской битвы, Танковый удар. Советские танки в боях. 1942-1943. М.: Яуза; Эксмо, 2007, 312-334, с. 325 85 Военна История отряди вече се намират на 100 км в германската тилова зона, откъсвайки се от пехотата с 30- 40 км. Нейният авангард още в същия ден овладява с внезапна атака важния опорен пункт, комуникационен и снабдителен център Богодухов, прерязвайки рокадната железопътна и шосейна връзка Суми – Харков. Въодушевено от успешното начало на операцията, съветското върховно командване желае да развие постигнатия пробив – танковите армии получават указания да продължат настъплението на юг и югозапад, за да прекъснат основната железопътната и шосейна комуникация свързваща Харков с Полтава, лишавайки германското командване от възможността да маневрира със своите резерви и да снабдява успешно войските от групата „Кемпф”. При това 5- а гв. танкова армия получава задачата да пресече немските комуникации непосредствено западно от Харков, пробивайки си път до Новая Водолага и Мерефа, където във взаимодействие с 57- а армия от Югозападния фронт, предвидена за атака от изток, да изолират напълно германската харковска групировка. За изпълнение на предвидения замисъл тези армии следва да бъдат предадени в състава на Степния фронт, чиято основна цел става овладяването на Харков и разгрома на оперативната група „Кемпф”. Същевременно, на дясното крило на Воронежкия фронт 27- а армия на ген. Трофименко, заедно с два танкови корпуса (4- и гв. тк и 5- и гв. тк) следва да превземе Ахтирка, след което да продължи атаката към Полтава 20 . Отчитайки неблагоприятното развитие на оперативната обстановка, предизвикано от опасно дълбокия съветски пробив, който застрашава 20 Вохмянин В., Парамонов А., Подпригора А. Харьков. Освобожденный навсегда. Август 1943 г. Х.: Харьковский частный музей городской усадьбы, 2013, с.17; Колтунов Г.А., Соловьев Б. Г. Курская битва. М.: Воениздат, 1979, с. 302-303 (взето от http://militera.lib.ru/h/koltunov_solovyev/06.html на 10.04.2018 г.) 86 Военна История с дълбок обхват и разгром армейската група „Кемпф”, и за да стабилизира фронта западно от Харков, Манщайн заповядва спешната предислокация от южното крило на групата армии в района на Харков на всички налични резерви – корпусното управление на 3- и танков корпус, 3- а танкова дивизия и сс танково- гренадирските дивизии „Дас Райх”, „Тотенкопф” и „Викинг”. Освен това, за оздравяване на отбраната в сектора на 4- а танкова армия, германското върховно командване връща на група армии „Юг” дивизията „Гросдойчланд”, заедно с 10- а мотогренадирска дивизия от група армии „Център”. С тези сили Манщайн замисля операция по отсичането и разгрома на танковите и механизирани части от съветската подвижна група, чрез нанасянето на контраудари в сходящи направления към Богодухов – единият от района на населения пункт Олшани намиращ се западно от Харков, по източния фланг на съветския клин. Другият удар следва да бъде нанесен със силите на 4- а танкова армия от района на Ахтирка веднага щом определените за целта формации успеят да се съберат. В периода от 8 до 10 август, Харковската операция окончателно се превръща в две отделни сражения, кипящи по двата фланга на съветския клин. Ватутин се стреми с всички сили да разшири пробива в западно и югозападно направление, но с постепенната концентрация на германските бронетанкови резерви нараства и организираната немска съпротива. При Ахтирка, дивизията „Гросдойчланд” отблъсква всички атаки на 27- а армия и 4- и гв. танков корпус, настъпващи на полтавското направление. Елитната формация става това ядро, около което се събират отстъпващите части от разбитото източно крило на 4а танкова армия. До 12 август, посредством локални контраатаки, концентрирани артилерийски удари и с активната поддръжка на Луфтвафе, съединенията на ген. Хот блокират всички опити на 27- а и 87 Военна История 40- а армии да развият атаките си на юг и на запад, изграждайки сравнително устойчива отбрана на линията Ахтирка- Боромля- Суми 21 . Окончателно е спряно и придвижването на 4- и гв. танков корпус, получил задачата да овладее с удар от юг силно укрепения ахтирски бастион. Достигайки Котелва, корпусът, вече загубил половината си бронетехника, е подложен на силни контраатаки, поради което не съумява да изпълни поставената цел 22 . Упорити са боевете и около Золочев, на източния фланг на пробива. Достигайки до града, корпусите на Ротмистров са пресрещнати от контраатаките на 3- а танкова дивизия, първото резервно съединение изпратено в подкрепа на групата „Кемпф”. С активното съдействие на няколко боеспособни танка Pz.VI „Тигър” от 503- и тежък танков батальон, дивизията отбива масираните съветски атаки с тежки загуби за атакуващите. Едва на 9 август армията на Ротмистров овладява изцяло града, заплащайки за това висока цена – загубени са около 160 танка, от които 74 са безвъзвратно унищожени 23 . На този етап е постигнат значителен тактически успех – защитен е западният фланг на оперативната група „Кемпф”, а съветското командване е принудено да се откаже от първоначалния план за използването на 5- а гв. танкова армия в обход на Харков от запад- югозапад 24 . Северно от Харков, след 21 Nipe G.M. Decision in the Ukraine: German Panzer Operations on the Eastern Front, p.374-375 22 Парамонов А. Ахтырка – очередной урок вермахта генералам Красной армии. (взето от http://www.historians.in.ua/index.php/en/doslidzhennya/1977-andrej-paramonov-akhtyrka-ocherednoj-urokvermakhta-generalam-krasnoj-armii на10.04.2018 г.) 23 Вохмянин В., Парамонов А., Подпригора А. Харьков. Освобожденный навсегда. Август 1943 г., с. 16; Исаев А.В. Освобождение 1943. „От Курска и Орла война нас довела…”. М.: Яуза; Эксмо, 2013, с.392-394 24 Исаев А.В. Освобождение 1943, с.394 88 Военна История като консолидира основните си сили (53- а, 69- а и 7- а гв. армии и 1- и мк) западно от река Донец, Конев повежда решителна атака за овладяването на самия град. Сраженията са тежки, а напредването на съветските части е бавно и скъпоструващо, поради гъвкавите действия в отбрана на 11- и корпус, чийто командващ извежда успешно основните си сили из под ударите на противника, водейки сдържащи боеве и отстъпвайки от една позиция на следваща. Все пак под натиска на Степния фронт, частите на Раус са изтласкани до 10 август непосредствено северно от града, намирайки опора в укрепленията от външния отбранителен пръстен. Временната стабилизация на оперативната обстановка на двата фланга на съветския пробив дава шанс на германското командване да предприеме планирания контраудар към Богодухов. Обстоятелствата за осъществяването на този замисъл са благоприятни поради факта, че съветските танкови остриета са загубили своята компактност и се разпиляват на десетки километри. Значителна част от съветската мотопехота и артилерия изостават, поради недостига на достатъчно автотранспортни средства. Въпреки това, оптимистично настроеното командване на Воронежкия фронт е твърдо решено да изпълни поставената задача – прекъсването на основната комуникационна и снабдителна артерия, свързваща Харков с Полтава. За целта, след освобождаването на Богодухов, армията на Катуков възобновява настъплението си на юг, в изпълнение на получените указания, финализирани в директива на Сталин от 10 август 25 . В крайна сметка, на следващия ден, 11 август, предните бригади на 1- а танкова армия 25 Русский архив, с. 188 89 Военна История достигат ключовата железопътна линия, овладявайки няколко населени пункта, макар главните и сили да се оказват приковани в изтощително сражение със съсредоточаващите се на около 30 км югоизточно от Богодухов формации на 3- и танков корпус, начело с ген. Х. Брайт. Към 10- 11 август корпусът събира основните си сили – сс дивизиите „Дас Райх”, „Тотенкопф” и „Викинг”, които заедно с придадения 503- и тежък танков батальон, разполагат със 187 боеспособни танка и щурмови оръдия 26 . По същото време в съветската 1- а танкова армия има в наличност 295 готови за битка танка и САУ 27 . Количество боеспособни танкове и щурмови оръдия в дивизиите от 3и танков корпус при Богодухов (вечерта на 11.08.1943) Съединение Тежки Щурмови танкове оръдия 43 8 20 71 сстгд „Тотенкопф” 32 7 16 55 сстгд „Викинг” 43 - 5 48 503 тежък танков батальон - 13 - 13 Общо 118 28 41 187 сстгд Танкове Общо „Дас Райх” През втората половина на 11 август германската танкова групировка нанася първия силен контраудар по фланга на армията на Катуков, в резултат на което по- голямата част от съветските части, заели жп линията Харков- Полтава (около 25 процента от състава на армията), са обкръжени и разбити. Повредени или унищожени са най- малко 134 26 NARA T-312 R-55, Armee-Abteilung Kempf, Ia-Tagesmeldung vom 11.8.43 27 ЦАМО РФ Ф.299 Оп. 37805 Д. 4 Л. 11-12 (Цит. по: Фролов Б. Танковое сражение в районе Богодухова (1943 г.), Военноисторический журнал. (№ 9) 1978, 18-24, с. 18) 90 Военна История танка и САУ 28 . Неуспехът осуетява разчетите на Ватутин, но не и решимостта му. Решено да възобнови атаките на всяка цена, съветското командване хвърля в боя и 5- а гв. танкова армия (143 танка и САУ 29 ), която след неуспешните боеве при Золочев е разположена при Богодухов, в помощ на 1- а танкова армия, според изричното указание на маршал Жуков 30 . Привлечени са и част от силите на 5- а гв. армия (32- и гв. стрелкови корпус). Разразява се срещно танково сражение, отличаващо се с изключително упорство и ожесточение. 28 Nipe G. M. Decision in the Ukraine: German Panzer Operations on the Eastern Front, p.381 29 ЦАМО РФ Ф. 223 Оп. 50664 Д. 9 Л. 148 (Цит. по: Фролов Б. Танковое сражение в районе Богодухова (1943 г.), с. 21) 30 ЦАМО РФ Ф.332 Оп. 4948 Д. 34 Л. 28-29 91 Военна История Танковите сражения при Богодухов (11 – 14 август 1943 г.) Под мощните атаки на дивизиите „Дас Райх” и „Тотенкопф”, активно поддържани от авиацията на 4- и въздушен флот, отслабените корпуси на 1- а танкова армия са принудени да започнат хаотично отстъпление. Тежки загуби понасят и частите на 32- и гв. стрелкови корпус, изтласкани до южните подстъпи на града. Възникналият кризис е преодолян благодарение на усилията на 5- а гв. танкова армия, която с големи усилия и жертви съумява да блокира напредването на противника, едва на няколко километра южно от Богодухов. Нейното 92 Военна История присъствие се оказва решаващо за запазването на града, падането на който би довело до провала на цялата операция 31 . Танковите сражения при Богодухов (14 – 17 август 1943 г.) Основната причина за съветския неуспех в срещното сражение се корени в подценяването на възможността от евентуален силен германски контраудар. Макар командването на Воронежкия фронт да разполага с необходимата информация за придвижването към Харков на германските оперативни резерви, силата и намеренията на 31 Исаев А.В. Освобождение 1943, с. 403 93 Военна История германската контраударна групировка биват недооценени 32 . Ватутин, който е темпераментен военачалник, известен с безграничния си оптимизъм и склонност към погрешна интерпретация на намеренията на противника, при това не за първи път, не допуска че тези съединения са способни да нанасят мощни контраудари с решителни цели. Реалната заплаха от загубата на Богодухов, в крайна сметка довежда до преминаването към отбрана на главната групировка на Воронежкия фронт. В негова защита е привлечена цялата налична артилерия и пехотата на 5- а гв. армия, а от 13 август и 6- а гв. армия на ген. Чистяков. Дори и въведените свежи сили не донасят така желания успех, след като командването на Воронежкия фронт отново подновява активните действия на този сектор, вече с 6- а гв. армия, настъпваща този път югозападно от Богодухов към Коломак. И тук немската съпротива е неочаквано силна – след кратко прегрупиране, на 15 август формациите на Брайт нанасят изненадващ удар на запад, пробивайки в тиловата зона на армията, в следствие на което няколко нейни дивизии са обкръжени и разгромени. Този тактически успех позволява на германците да установят отново пълен контрол над жп линията Харков- Полтава, затваряйки пробива към Полтава, и да възстановят нормалното снабдяване на оперативната група „Кемпф”. Приключил на 19 август, немският контраудар при Богодухов постига частично своето предназначение. Макар че превземането на Богодухов остава недостижима цел, предвид съотношението на силите, основните танково- механизирани части на Воронежкия фронт понасят чувствително поражение – унищожени или пленени са 416 танка и САУ, 32 Фролов Б. Танковое сражение в районе Богодухова (1943 г.), с. 20 94 Военна История заедно с голямо количество оръдия, докато загубите в убити и пленени възлизат на над 13 хил. червеноармейци 33 . На практика ефективните, високо маневрени и отлично координирани действия на вафен сс дивизиите изваждат от строя танковите армии на Воронежкия фронт, в които остават по около 100- 150 боеспособни машини 34 . Решаваща подкрепа оказва немската авиация, завоювала локално господство във въздуха, която поддържа своите части, извършвайки средно по 1000 бойни полета 35 . Със затихването на сраженията при Богодухов, командването на Воронежкия фронт пренасочва своето внимание към ахтирския сектор, където 27- а армия е прикована в безуспешни кръвопролитни боеве с немската 4- а танкова армия. В района се съсредоточават последните резерви на Воронежкия фронт, до този момент под директния контрол на Ставката – 47- а и 4- а гв. армии и два мобилни корпуса. Немското командване от своя страна не се отказва от тактиката да провежда относително неголеми, но добре подготвени локални операции, чрез които да се нанесат на противника максимално големи загуби, за да изтощят ударния потенциал на противника. Необходимите условия за реализирането на подобна контраакция в района на Ахтирка възникват едва след средата на август, макар че ситуацията отново взема непредвиден обрат – с помощта на резервните формации, войските от дясното крило на Воронежкия фронт отново разкъсват рехавата отбранителна линия на 4- а танкова армия северозападно от Ахтирка, с 33 NARA T-314 R-205 frame 000854, III Panzerkorps, Ic an Armee-Oberkomando 8 – Ic – 10-Tagesmeldung, Gefangene-Beute, 21.8.43 34 Численост, която остава на това равнище до края на битката, благодарение на бронеединиците, които постъпват от ремонтните депа на двете армии. 35 Горбач В. Над Огненной Дугой. Советская авиация в Курской Битве, с.399 95 Военна История намерението да ударят във фланг и разгромят окончателно немската ахтирска група, за да открият пътя към Полтава. Вклиняването е значително, а немските загуби съществени, но въпреки опасността командването на 4- а танкова армия решава да поеме риска. На 18 август две бронетанкови дивизии със 110 бронеединици 36 , обединени в 24- и танков корпус на ген. В. Неринг, нанасят внезапен удар югоизточно от Ахтирка, срещу отслабената 27- а армия, пробивайки нейната отбрана в дълбочина до 24 км. Два дни по- късно острието на корпуса, дивизията „Гросдойчланд”, се съединява със сс „Тотенкопф”, атакуваща от юг. В „котел” попадат част от пехотата на 27- а армия и два подвижни корпуса (4- и гв. тк и 5- и гв. мк), които са успешно ликвидирани до 24 август, като все пак част от обкръжените съветски части успяват да се изплъзнат и присъединят към основните сили 37 . С това сражение и последвалия го тактически отход на корпуса на Неринг южно от Ахтирка и Котелва, целящ изравняване на фронтовата линия, опасният пробив между 4- а танкова армия и 8- а армия бива елиминиран. Благодарение на предприетите контрамерки, командването на група армии „Юг” успява на този етап да възстанови цялостния фронт, западно от Харков и да неутрализира пряката заплаха за Полтава. В Москва неуспехите при Богодухов и Ахтирка предизвикват силното недоволство у съветския върховен главнокомандващ. По мнението на Сталин основната причина за тези поражения може да се потърси в желанието на ген. Ватутин да води настъпление по цялата полоса на фронта, често без необходимото подсигуряване на фланговете и закрепяването на постигнатите успехи, 36 Nipe G.M. Decision in the Ukraine: German Panzer Operations on the Eastern Front, p.414-415 37 Парамонов А. Ахтырка – очередной урок вермахта генералам Красной армии. (взето от http://www.historians.in.ua/index.php/en/doslidzhennya/1977-andrej-paramonov-akhtyrka-ocherednoj-urokvermakhta-generalam-krasnoj-armii на 10.04.2018 г. ) 96 Военна История в резултат на което съветските войски понасят значителни и с нищо неоправдани загуби и пропускат изгодната възможност за осъществяването на бърз и решителен удар към Харков от запад 38 . Докато в полосата на Воронежкия фронт се разгарят тежки боеве с немските оперативни резерви, на 11 август войските на Степния фронт достигат до северните и източни покрайнини на Харков, подготвяйки се за финалния щурм. Съветският план за овладяването на града, разработен от Жуков и Конев, остава непроменен – германската харковска групировка следва да бъде обкръжена и унищожена. Съветският план за овладяването на Харков 38 Щеменко С.М. Генералният щаб през войната. Книга първа, с. 164-165 97 Военна История При това основната роля е възложена върху 53- а армия на ген. Манагаров и 57- а армия на ген. Гаген, които получават задачата да нанесат удари в обход на Харков, съответно от запад и от югоизток, за да отрежат пътищата за отстъпление на германските части 39 . От немска страна отбраната на силно укрепения град, защитен с двоен отбранителен пояс, е поверена на 11- и корпус от север и 42- и корпус на ген. Ф. Матенклот от изток- югоизток. Пълномащабната атака на Степния фронт стартира на 12 август, но постигнатите успехи са незначителни, а понесените загуби са огромни. До 17 август немските части твърдо удържат в свои ръце външната отбранителна линия, въпреки многобройните вклинения на съветските части, които са парирани посредством локални контраатаки. Така или иначе, този временен успех е заплатен с нови, трудно попълними загуби, които лишават германците от възможността да удържат настоящите си позиции. Обстановката при Харков на 18 август 39 Вохмянин В., Парамонов А., Подпригора А. Харьков. Освобожденный навсегда. Август 1943 г., с. 24 98 Военна История Тъй като заплахата от обкръжение остава напълно реална, ген. Кемпф настоява за незабавната евакуация на града, а мнението му среща принципното одобрение на Манщайн. Както обикновено в такива случаи Хитлер е категорично против, настоявайки градът да бъде задържан на всяка цена, преди всичко поради мотиви от политически и престижен характер. Фюрерът настоява, че падането на града би имало неблагоприятен политически резонанс върху поведението на неутрална Турция и България. Още през пролетта на 1943 г., непосредствено посетилата преди района началото на Харков на операция турска военна „Цитадела”, на делегация са демонстрирани „непреодолимите” отбранителни съоръжения на града. Във всеки случай тревожните доклади на Кемпф довеждат до обратния ефект, на 16 август Хитлер освобождава генерала от командването, заменяйки го с ген. О. Вьолер. Съответно армейската група е преименувана в 8- а полева армия, но това не довежда до каквито и да било качествени изменения. Нещо повече, новоназначеният командващ на 8- а армия, ген. Вьолер се придържа към същата гледна точка, както своя предшественик, считайки евакуацията за неизбежна, поради крайното изтощение на войските – към 20 август 11- и корпус разполага в пехотните си батальони с не повече от 4 хил. активни щика, а ситуацията с боеприпасите придобива катастрофални измерения 40 . Междувременно, на 19 август 53- а армия разкъсва немските позиции западно от града и достига до Пересечная, застрашавайки немските тилови комуникации. За да ускори реализирането на плана за 40 Frieser K.-H. (ed) Germany and the Second World War. Volume VIII, p. 196; Ziemke E.F. Stalingrad to Berlin: The German defeat in the East., p. 156 99 Военна История овладяване на Харков, маршал Жуков разпорежда прехвърлянето на основните сили на 5- а гв. танкова армия, която заедно с 53- а армия следва да превземе градчето Коротич, разположено на жп линията Харков- Полтава, прерязвайки всички пътища за отстъпление на противника, във взаимодействие с 57- а армия, придвижваща се от изток. Почти едновременно, по пряка заповед на Манщайн, за усилване на отбраната на 11- и корпус, югозападно от Харков е прехвърлена сс дивизията „Дас Райх” с 39 танка и 20 щурмови оръдия. Укрепили селището и околните височини, нейните мотогренадири и танкове отбиват всички атаки и постоянно контраатакуват. Бригадите на Ротмистров се натъкват на ешелонирана противотанкова отбрана, която заедно с плътния заградителен артилерийски огън срива всеки опит за овладяването на градчето и пробив на юг. Загубени са 75 от 99- те налични танка, с които започва атаката, а общите загуби на армията в боевете за Коротич възлизат на 129 бронеединици 41 . Неуспехът се дължи и на неефективното взаимодействие между танковите части и пехотата на 53- а армия, на този етап значително отслабени поради понесените загуби. Независимо от това, задържайки ключовия населен пункт достатъчно продължително време, командването на група армии „Юг” вече има за цел единствено подсигуряването на безпроблемния отход на германските части от Харков. Заповедта за това е дадена от Манщайн на 22 август и до началото на следващия ден войските на 8- а армия съумяват без съществени загуби непосредствено южно да от евакуират него. града, Разпознал заемайки явните позиции признаци на германското отстъпление, Конев нарежда незабавен щурм, който 41 Вохмянин В., Парамонов А., Подпригора А. Харьков. Освобожденный навсегда. Август 1943 г., с. 29, 63; Исаев А.В. Освобождение 1943, с. 415 100 Военна История приключва с цялостното овладяване на града до 12.00 часа на 23 август. В предходните операции при Харков, Червената армия понася няколко тежки поражения и едва тази последна, четвърта поред битка за града, се увенчава с недвусмислен успех, който отбелязва успешния завършек на операция „Румянцев”. С окончателното овладяване на Харков от РККА, германската армия се лишава от един от най- важните опорни пунктове на съветскогерманския фронт, явяващ се не само производствена, ремонтнотехническа и снабдителна база, но и крупен комуникационен център. В хода на битката войските на 4- а танкова армия и 8- а армия от група армии „Юг”, са изтласкани на запад и югозапад, в резултат на което е напълно ликвидирана Белгородско- Харковската издатина. Победата открива пред съветското върховно командване възможността да разгърне последващо широкомащабно настъпление за овладяването на Донбас и освобождаването на цяла Източна (Левобрежна) Украйна. Сравнително успешното осъществяване на операцията демонстрира по категоричен начин усъвършенстването на бойните възможности на РККА, на нейната способност да провежда настъпателни операции, успоредно с общото подобрение в ръководството на войските, особено на оперативно ниво. За първи път, провеждайки лятно настъпление от стратегически мащаб, съветските танково- механизирани части успяват да постигнат дълбок пробив в отбраната на противника, без да бъдат принудени да извършат значителни отстъпления. Без съмнение това се дължи както на внезапността на първоначалния удар и безпрецедентната концентрация на съветските танкови армии в подвижна ударна група, така и на цялостния курс към реорганизация на съветските танково- механизирани части. 101 Военна История По официални данни, общите загуби понесени от РККА в БелгородскоХарковската операция надминават 255 хил. души, в това число над 71 хил. убити и безследно изчезнали. Също толкова внушителни са безвъзвратните загуби в техника, възлизащи на 1864 танка и САУ, 423 оръдия 42 и 573 самолета 43 . За съжаление, жертвите понесени от германската харковска групировка е невъзможно да бъдат точно установени, а единствено приблизително. В съвременната историография загубите в личен състав се определят в порядъка от 30 хил. до 48 хил. души 44 . Все пак, въз основа на достъпните документални данни може да се констатира, че немските загуби за целия месец август съставляват около 55 хил. души, а конкретно за периода 3- 23 август в рамките на 40- 45 хил. души 45 . Що се отнася до безвъзвратните загуби в бронетехника, според оценката на руския историк А. Томзов, съставена на основата на немски архивни материали, те възлизат на 390- 400 танка и щурмови оръдия, за целия месец август 46 . Причините за тази сериозна диспропорция се коренят в общото оперативно- тактическо превъзходство на германската армия, заедно с невисокото равнище на подготовка на бойците и офицерите от РККА, както и поради грешките, допуснати в хода на операцията от висшето съветско командване. През лятото на 1943 г. Вермахтът съхранява достатъчно висока боеспособност, личния състав се отличава с устойчивост на бойното поле, а командващите армиите и 42 Кривошеев Г. Россия и СССР в войнах XX века. Книга потерь, с.304, 520 43 Горбач В. Над Огненной Дугой. Советская авиация в Курской Битве, с.447 44 Букейханов П. Курская битва. Наступление. М.:ЦЕНТРПОЛИГРАФ, 2013, с.639; Frieser K.-H. (ed) Germany and the Second World War. Volume VIII, p.197 45 Тези числа имат оценъчен характер и са съставени на база следните документи: BA-MA RH 02-1343K; NARA T-78 R-414 frames 383359-383365 46 Томзов А. Потери бронетехники групы армий Юг в ходе Курской битвы., с.333 102 Военна История групите армии с голямо изкуство ръководят своите войски 47 . Като цяло, немското тактическо преимущество се основава на високото ниво на компетентност на офицерите, командващи от полк до рота, както и на отлично обучения подофицерски състав. Германската армия постига това чрез обучение, ориентирано към изпълнението на конкретни задачи в рамките на общия план и основано на бърза реакция към промените на бойното поле, гъвкавото провеждане на операциите и насърчаване на личната инициатива. Детайлите и начинът на изпълнение са оставени на съответния офицер, от когото се очаква достатъчна висока способност за самостоятелното изпълнение на съответната мисия. Съвършено различна е съветската система на командване и контрол, която е силно централизирана, и е основана върху подробно указаното, твърдо и безпрекословно изпълнение на приетите планове, често независимо от променящите се условия на битката, възникнали в следствие от контрадействията на противника. Едновременно с този общ недостатък, командващите на Воронежкия и Степния фронтове допускат традиционната грешка да разпилеят на широк фронт своите многочислени ударни сили, което предоставя на германското командване възможността да се възползва от големия си опит във воденето на маневрен бой и да организира серия от контраудари, чрез които съумява да обкръжи и разгроми значителни съветски сили, непредпазливо откъснали се напред. В особена голяма степен това се отнася за двете танкови армии на Воронежкия фронт, които са извадени от строя за продължителен период от време. Както в щабовете на двата фронта, така и в Ставката подценяват волята за съпротива и реалните възможности на противника, често без да отчетат 47 Михалев С.Н. Военная стратегия. Подготовка и ведение войн Нового и Новейшего времени. М.:Жуковский; Кучково поле, 2003, с.375 103 Военна История изменената поради динамиката на събитията обстановка. Именно поради тези пропуски и грешки съветското командване пропилява своя шанс да нанесе решително поражение на немската белгородскохарковска групировка, понасяйки неоправдано високи загуби, и позволява на Манщайн да съхрани основните сили на 4- а танкова армия и 8- а армия и да стабилизира фронта западно от Харков. За Германия провалът на операция „Цитадела” и падането на Белгород и Харков в ръцете на Червената армия, ознаменува окончателната загуба на стратегическата инициатива. Макар че операция „Румянцев” не успява да постигне своите най- амбициозни цели, тя отбелязва не само началото на повторното завоюване на Украйна. Пораженията, понесени от германската армия на южния сектор на Източния фронт, циментират съдбата на Германия, лишавайки я от възможността да реагира адекватно на съветските оперативни и стратегически ходове до края на войната. В по- широкия контекст на германо- съветския конфликт, тези битки оформят неговия цялостен ход през лятото на 1943 г., но и след това, през 1944 г. От този момент нататък стратегията на германското върховно командване за лятно- есенната кампания на 1943 г. е подчинена на концепцията за удържането на всички завладени области чрез позиционна отбрана. Такъв стратегически курс в условията на устойчиво изменение на обстановката в полза на Червената армия и растящият недостиг на резерви в сухопътните войски на Вермахта довежда до това, че в линията на фронта възникват все нови и нови застрашени участъци, удържането на които е малко оправдано от оперативно- стратегическа гледна точка. Така през лятото на 1943 г. особено уязвим представлява южният участък от фронта. След като в средата на август отново преминават в настъпление и Югозападният и Южният фронтове, за войските на група 104 Военна История армии „Юг” става невъзможно да удържат настоящите си позиции в Донецкия басейн и към края на август дори за Хитлер става ясно, че не само тази област, но и цяла Източна Украйна ще бъдат безвъзвратно загубени. Материалните загуби и човешки жертви, понесени в тези сражения и в хода на есенното отстъпление, в съчетание с нежеланието на Хитлер да разреши на Манщайн и Клюге необходимата оперативна свобода, продиктувана от военната ситуация, довежда и до загубата на отбранителната линия по река Днепър. В крайна сметка изоставянето на Източна Украйна е фатално поражение с тежки последствия. В политически план това е последният удар по увереността на Унгария, Румъния и Италия, който сигнализира за неизбежното поражение на Германия. Ходът и резултатите от грандиозните битки през лятно- есенната кампания на 1943 г. на Източния фронт справедливо се оценяват и свързват с произхождащите Средиземноморския театър. едновременно Капитулацията на събития на итало- германските войски в Тунис през май, Сицилийската десантна операция на съюзниците, проведена през юли- август и последвалият им десант на Апенинския полуостров през септември, а накрая, падането на фашисткия режим на Мусолини и излизането на Италия от войната, изменят коренно политическата и военната обстановка в Южна Европа. Взаимосвързаността и взаимозависимостта на тези събития и хода на борбата в просторите на Русия са очевидни. Съсредоточавайки главните сили на Вермахта на съветско- германския фронт, германското военнополитическо ръководство се лишава от възможността да влияе активно на хода на военните действия в Средиземноморието и да удържи във военния блок своя главен европейски съюзник – Италия. Дълбокият военен и политически кризис, в който встъпва Германия 105 Военна История през лятото на 1943 г., се явява следствие от съвместните усилия на държавите- членове на въоръжени Стратегическото сили. Антихитлеристката коалиция взаимодействие и техните между тях придобива все по- обозрими черти. Библиография: 1. Манщайн, Е. Проиграни победи. Книга втора. С. Атика, 2008 2. Москаленко К.С. На югозападното направление 1941- 1943 г. Том Втори. Военно издателство. С. 1978 г. 3. Вохмянин В., Парамонов А., Подпригора А. Харьков. Освобожденный навсегда. Август 1943 г. Х.: Харьковский частный музей городской усадьбы, 2013 4. Горбач В. Над Огненной дугой. Советская авиация в Курской Битве – М.:Яуза, Ексмо, 2007 5. Замулин В. В. Боевой и численный состав войск Воронежского фронта перед началом операции „Полководец Румянцев” и проблемы армий, включенных в его ударные группировки, с комплектованием живой силой и техникой, Ученые записки. Электронный научный журнал Курского государственного университета. 2016. № 4 (40) 6. Замулин В. В. К вопросу о причинах отказа советского командования от окружения белгородско- харковской группировки Вермахта в августе 1943 г., Ученые записки. Электронный научный журнал Курского государственного университета. 2015. № 2 (34) 7. Исаев А.В. Освобождение 1943. „От Курска и Орла война нас довела…”. М.: Яуза; Эксмо, 2013 8. Колтунов Г.А., Соловьев Б. Г. Курская битва. М.: Воениздат, 1979 9. Михалев С.Н. Военная стратегия. Подготовка и ведение войн Нового и Новейшего времени. М.:Жуковский; Кучково поле, 2003 106 Военна История 10. Фролов Б. Танковое сражение в районе Богодухова (1943 г.), Военноисторический журнал. ( № 9) 1978, 18- 24 11. Frieser K.- H. ( ed) Germ any and t he Second World War. Volum e VI I I . The East ern Front 1943- 1944. The War in t he East and t he Neighbouring Front s. Oxford Universit y Press, 2017 12. Haupt W. Arm y Group Sout h. The Wehrm acht in Russia. 1941- 1945. Schiffer Milit ary Hist ory, 1998 13. Newt on S. Kursk. The Germ an View. Eyew it ness Report s of Operat ion Cit adel by t he Germ an Com m anders. Da Capo Press, 2002 14. Nipe G.M. Decision in t he Ukraine: Germ an Panzer Operat ions on t he East ern Front . Sum m er 1943. St ackpole Books, 2012 15 Ziem ke E.F. St alingrad t o Berlin: The Germ an defeat in t he East . Cent er of Milit ary Hist ory. Arm y Hist orical Series. Washingt on D.C., 2002 107 Военна История An Experimental Playground The Footprint of Russian Private Military Companies in Syria Kir il Avr a m ov, Ru sla n Tr a d As t he arm ed conflict in Syria t ransform ed from a full- blown civil war t o a brut al proxy war, t he m ain act ors involved began t o experim ent w it h novel “ hybrid” approaches t o proxy w arfare. Russia has t aken advant age of t he chaos on t he ground t o t est com bining official direct m ilit ary involvem ent wit h deniable privat e m ilit ary com panies ( PMCs) . Despit e t he Krem lin’s rich past experience in proxy wars, Syria has proven t o be an excellent experim ent al bat t leground ( second only t o Russian effort s in Ukraine) for t est ing t he operat ional pot ent ial and “ deniabilit y” of a hybrid operat ional concept m ixing official and unofficial effort s. The Russian Federat ion’s Crim inal Code bans so- called “ m ercenary act ivit ies” and punishes t hem heavily, but t he Russian PMC business seem s t o be growing rapidly nonet heless, from Crim ea and Lugansk t o Lat akia, Palm yra and Dam ascus. As Russia is a relat ive “ newcom er” in t erm s of using PMCs abroad for deniabilit y and force augm ent at ion, t he result s of t his experim ent al “ cooperat ion” are likely t o have a deep im pact bot h in Syria and elsewhere. This experim ent has st rat egic, t act ical, legal and fut ure inform at ion warfare im plicat ions bot h on t he bat t lefield and abroad, for Russia and for pot ent ial t arget s of hybridized proxy war. 108 Военна История Sh ift s in Russia n At t it ude s t ow a r ds PM Cs While m ercenary act ivit y has a long hist ory in Russia, t he use of m odern PMCs is a new and novel developm ent , em erging from int ernal polit ical and public pressure and legal and st rat egic concerns. I n t erm s of polit ical st rat egy, t he 2012 rem arks by t hen- Prim e Minist er Vladim ir Put in signaled a shift in at t it ude from t he very t op in favor of t he “ realizat ion of nat ionals int erest s wit hout direct involvem ent of t he st at e” . These st rat egic polit ical m ot ives were lat er supplem ent ed by legislat ive effort s, including bills proposed in 2014 and 2016. Bot h proposed bills received negat ive feedback from relevant st at e securit y aut horit ies due t o fears of rivalry bet ween t he official securit y apparat us and t he PMCs, t he loss or rat her division of supervision and cont rol over t he PMC’s act ivit ies, and a possible com pet it ion over st at e funding. However, changes in Russian foreign policy int erest s and m ilit ary involvem ent abroad coupled wit h lobbying pressure from oil and gas sect or operat ors creat ed a sit uat ion where t he legal void needed t o be filled even by part ial m eans. But anot her driving fact or was t he Krem lin’s evolving underst anding of PMCs flexibilit y and deployabilit y in t he course of “ hybrid warfare” . Thus on t he 14 t h of Decem ber of 2016 in an unusually speedy m anner, in t wo readings, t he Russian Dum a approved am endm ent s t o t he federal law concerning conscript ion and m ilit ary service and passes for approval and signing t o t he Federal Council and t he President of t he Russian Federat ion. The am endm ent s allow for “ part icipat ion in act ivit ies t o m aint ain or rest ore int ernat ional peace and securit y” lim it ed up t o a year and “ suppression of 109 Военна История int ernat ional t errorist act ivit ies out side t he t errit ory of t he Russian Federat ion” and were signed on t he 28 t h of 2016 by t he President Put in. I n essence, filling in t he legal void was aim ed at legalizing t he Russian PMC’s personnel operat ing abroad wit hout necessarily set t ling t he legalit y of t he PMCs t hem selves. This shift in t he official Russian adm inist rat ion’s at t it ude t owards cont ract ors result ed from several different fact ors, nam ely Put in’s desire for m ore flexible m ilit ary policy opt ions, dom est ic econom ic int erest s ( of bot h PMCs t hem selves and t heir cust om ers) and t he ongoing need for new vect ors of m ilit ary m odernizat ion and cost efficiency. But t he shift is also probably connect ed t o t he w ide int ernat ional effort t o shed light on Russian PMCs’ act ivit ies in Ukraine and Syria t hat have probably “ blown t he cover of deniabilit y” for t he various st at e int elligence agencies’ foreign operat ions in t hese t heat ers. Providing legal cover for PMCs gives Russian aut horit ies m ore lat it ude t o spin inform at ion for t he public and generally t o reduce public pressure bot h at hom e and abroad in crises and em ergencies involving capt ures and casualt ies. One can see t hese m ot ives at work in t he recent Presidential Decree № 469. I t allows foreign cit izens serving in t he Russian arm ed forces t o t ake part in operat ions abroad and was signed by Vladim ir Put in on t he Oct ober 8 t h 2017. Expect edly t he Russian Defense Minist ry declined t o com m ent whet her foreigners were or are ever deployed in Syria and elsewhere. Coincident ally or not , t he Decree was published am idst an avalanche of publicat ions relat ed t o t he capt ure of t wo Cossack and Russian PMCs connect ed personnel by I SI S. 110 Военна История Th e Ta le of Pr ot ot ype s… I n t he past several years, dozens of Russian PMCs have popped- up, m any of t hem short - lived. However, when a PMC goes defunct , it s personnel oft en splint er int o new groups and proliferat e, as in t he case of “ Tigr TopRent Securit y” . I n Ukraine, PMC personnel ( a large port ion of t hem exm ilit ary) can be easily t raced in groups such as RSB- Group, “ Redut Ant it error” , “ MAR” , “ FERAX” , “ Cossacks” , “ E.N.O.T Corp.” , “ Tigr Top- Rent Securit y” , “ Ant it error- Orel” , “ Cent er- R” and Moran Securit y Group. Several of t hese groups, such as Moran, Redut – Ant it error and Cent er- R, are of special int erest , as t heir em ployees are vet erans of Russian effort s in Yugoslavia, t he Caucasus, I raq and Afghanist an, and t hey have been spot t ed not only in Ukraine but also in Syria. These groups, born in t he chaos of t he post - Soviet t ransit ion and early Russian effort s abroad, were t he “ prot ot ypes” of a Russian PMC. I n Syria, t here are a large num ber of act ive organizat ions and groups t hat are organized by cont ract ors hired from t hird part ies w it h t heir ow n agendas and st akes in t he Syrian civil war. Such unit s, com posed of som et im es m ult inat ional t eam s, are financed by Dam ascus’ enem ies and allies alike. The m ercenaries t ravel t o cert ain locat ions inside or out side Syria and ent er act ive com bat zones, w here t heir operat ions m erge w it h cert ain local proxies t hat t he relevant ext ernal part y has a com m it m ent t o. Russia finances dozens of different det achm ent s, while I ran sends unit s com posed of Afghan m ercenaries or I raqi Shiit es, t hat prior t o t he Syrian Civil War, were organized, t rained and arm ed eit her in I ran or in I raqi governm ent - cont rolled areas. Som e of t hese fight ers had previous com bat 111 Военна История experience bat t ling I SI S in I raq, while ot hers, such as t he so- called “ I SI S Hunt ers” , “ Wagner” and t he legendary “ TURAN” bat t alion are direct ly deployed in Syria. The U.S. has also t ried t o finance and build sim ilar st ruct ures t arget ed against I SI S but wit h far less success, especially w hen com pared w it h Russian effort s. The logist ical, polit ical, and ideological const raint s t hat Washingt on im poses seriously underm ine t he act ivit ies of t he support ed unit s. The lack of st able engaging relat ions wit h t he local com m unit y coupled wit h t he accom panying lack of legit im acy of t hese ext ernallysponsored groups, such as t he New Syrian Arm y and now Maghaw ir al Thawra, augur possible fut ure failure of Am erican effort s t o support Arab st affed unit s. Failure t o dat e has led Washingt on t o experim ent w it h several alt ernat ive avenues of invest m ent , m ost successfully w it h Kurdish groups. While t he Unit ed St at es has a num ber of clandest ine Special Operat ions Forces on t he ground in Syria, it s effort s wit h proxies seem t o have failed, and t here are also no know n Am erican “ hybrid” PMC ent it ies in Syria. Russia has not only deployed ext ensive experienced Spet znaz in Syria, but has also leveraged t he past experience of Russian sem i- official or unofficial m ilit ary unit s whose feat ures can be recognized albeit w it h new t asks and under redesigned form . I f around 2005 - 2007 t he Russian ent it ies, such as Tigr Top- Rent Securit y and Redut - Ant it error for inst ance have used I raq, Afghanist an and cert ain African count ries t o “ t est t he w at er” of m odern day PMC business, t hen Syria eight years lat er becam e a real “ experim ent al playground” for fleshing out hybrid operat ions in a chaot ic bat t lespace. Meanwhile, som e of t he m ore est ablished PMCs had used East ern Ukraine as a t raining ground before deploym ent t o Syria. “ Volunt eers” from t he so- called 112 Военна История Novorossiya w it h close connect ions t o Russian PMCs were t est ed in Ukraine before m oving on t o Syria. Two of t he m ost not orious such PMCs were " Wagner” and t he “ Slavonic Corps” . Wagner m ercenary t roops in Syria The case of “ Wagner” has received significant at t ent ion; t hough t hey began as a sm all cont ract or, t hey are now effect ively a privat e arm y. I n t heir part icular case, t his is t he lim it ed volum e of m ercenaries provided by “ Wagner” t hrough t he m ediat ion and financing of Russia, or about 2500 people dist ribut ed in different operat ional unit s t hat provide securit y for key infrast ruct ures and energy sit es whose priorit y is vit al t o m aint aining of Syria’s governm ent . Where “ Wagner” has succeeded, t he “ Slavonic Corps” has had m ore problem s. Organized by Moran in 2013 w hich lat er gave birt h t o “ Wagner” t hrough t he ret ired lieut enant colonel Ut kin – unt il 2013 a form er personnel m em ber of t he 700t h I ndependent Spet snaz Det achm ent of t he 2nd I ndependent Brigade of t he GRU. The “ Corps” , a 267- st rong form at ion, w as sent t o Syria aft er signing a cont ract wit h t he 113 Военна История governm ent and began t o provide securit y for key energy sit es init ially in Lat akia and lat er at Deir ez- Zor and al Sukhna. Their st ory, while one of ut t er fiasco, as t hey were inadequat ely equipped, poorly m anaged and able t o execut e only a single ill- fat ed com bat operat ion, st ill illust rat es t he dynam ics and direct ion of “ hybridizat ion” effort s on Russian side. Having in m ind t he size and t he proliferat ion grow t h in current years of t he Russian privat e securit y business at hom e and t he governm ent ’s foreign advent ures abroad, t he quest ion is not if som e of t hese businesses will “ t ransform ” int o PMCs and operat e under Krem lin’s guidance, but how m any “ prot ot ypes” of cooperat ion bet ween t he privat e and public sect ors will produce “ replicas” abroad. …An d Re plica s I n support of t his claim t he focus goes beyond t he well- researched cases of PMCs “ prot ot ype- pioneers” and accent s on t he cases of subsequent “ replicas” , such as t he “ TURAN” bat t alion and t he " I SI S Hunt ers" . TURAN’s act ual exist ence is oft en quest ioned. The peak of inform at ion pert aining t he act ivit y of t his “ Muslim bat t alion” , as t hey are oft en referred t o is around May 2017, m ainly em it t ed from Russian sources. The versions about t he origin and st ruct ure of t he TURAN fight ers are different and alm ost always filled w it h a m yst ique int erwoven wit h hist ory and legendary sym bolism . Judging by t he inform at ion shared by t he Russian m edia, know n t o be close t o t he Russian aut horit ies, t he bat t alion m em bership varies from 800 t o 1200 m em bers and is com posed m ainly from cit izens of Cent ral Asian count ries. Sizeable port ion of t hem t ook part in operat ions in Hom s and Ham a, and in May signals were det ect ed t hat t hey were relocat ed t o Palm yra and also spot t ed in Aleppo province. So, is it possible 114 Военна История t hat t here is a “ Muslim bat t alion” st affed by Cent ral Asian personnel operat ing in Syria, and is it connect ed t o Russia? According t o t he current legal regulat ions and codes in t oday's arm ed forces of t he Russian Federat ion, a division based on et hnic and religious principles is illegal. The use of soldiers of different et hnic origins in t he com posit ion of t he USSR’s arm ed forces, however, is not a novelt y. During t he Afghan war, t he Spet znaz but also 40 t h Arm y, 154 t h and 177t h Special det achm ent s will play a key role, not only in 1979 event s, but also during t he 1983 Panj shir cease - fire. The t wo special det achm ent s - 154t h and 177t h - will act ually const it ut e t he first and second " Muslim Bat t alions" . Cont rary t o t he st ereot ypes, t he Soviet Muslim fight ers of Cent ral Asian origin will prove t hem selves as reliable soldiers, capable of count eract ing against t he m uj ahedeen. Qu e st ion a ble Pe r for m a n ce bu t St r on g Pr opa ga n da a n d Se r iou s Bu sin e ss? The fight ers of Cent ral Asian origin are not only a com bat asset s but also very im port ant part of t he psy- ops, as t heir linguist ic skills are of high added operat ional value. One of t he m ost prom inent exam ples of Muslim s involved in such operat ions w it h t he t wo Muslim bat t alions, one of which – t he 154 t h Special det achm ent , essent ially was m ade up of Uzbeks, Taj iks and Turkm en. Their m ain t ask w as t o carry out covert operat ions, disguised as locals. Nowadays, TURAN has a lot in com m on w it h it s Soviet predecessors. Not able is t he sym bolism used by t he bat t alion fight ers aim ed at sym pat hy at t ract ion by t he local Muslim populat ion. The insignia of t he ancient st at e 115 Военна История of Tim urids - t he t hree red dot s - are also a part of t he bat t alion’s’ logo and pat ches. The nam ing of t he bat t alion is highly sym bolic in Cent ral Asian and Middle East ern cont ext . Judging by t he fact t hat anot her version of TURAN's logo also includes t he sym bolism of pro- I ranian m ilit ias sim ilar t o Hezbollah, it could be suggest ed t hat t here was I ranian part icipat ion in t he form at ion of t he bat t alion. As previously m ent ioned, t he ot her such “ replica” unit in focus here are t he so- called I SI S Hunt ers, which has a direct link t o Wagner. The unit gained visibilit y in March t his year, when inform at ion on a special unit augm ent ing t he Syrian governm ent forces and w it h a part icular focus on operat ions against I SI S has appeared in Russian m edia and was quickly replicat ed by m edia out let s t ight ly connect ed wit h Russian propaganda abroad know n t o reproduce and spread “ cont rolled leaks” in “ t arget count ries” designat ed for disinform at ion offensives, such as Bulgaria. Alt hough t he Hunt ers st rive t o port ray t hem selves as a local phenom enon, t hey never m anaged t o get rid of t he halo of a Russian creat ion, and probably because of t his, t heir popularit y does not ext end beyond t he Russian m edia and cert ain West ern out let s sym pat het ic t o Russian concerns. However, t he I SI S Hunt ers do have an addit ional funct ion t hat is far from being port rayed as “ t he scourge of I SI S” . One of t heir m ain t asks is providing securit y for Syrian arm y’s st rat egic sit es, such as gas and oil fields. I n Decem ber of 2016 t he Syrian pet rol m inist er Ali Ghanem visit ed Moscow wit hout m uch m edia fuss. There were few det ails about t his m eet ing unt il March 2017 w hen, in an int erview for t he Kuwait i newspaper " Al- Seyassah" , t he Russian m inist er of Energy Alexander Novak st at es t hat ” … during our last m eet ing w it h Oil Minist er Ali Ghanem , we discussed in det ail t he part icipat ion of a num ber of m aj or Russian com panies in oil and gas explorat ion and ext ract ion proj ect s on t he t errit ory of t he Arab Republic wit h a focus on ensuring t he safet y of 116 Военна История t heir operat ions t here” . For providing such safet y is select ed t he Moscow regist ered “ Euro Polis” com pany t hat in t he beginning of 2017 is headed by Oleg Erohin – a form er m ilit ary special unit m em ber. Following his m ilit ary ret irem ent Erohin has oft en been seen wit h anot her close Put in ally w ho has t ies t o t he Wagner operat ion, t he Saint Pet ersburg oligarch Yevgeny Prigozhin. Yevgeny Prigozhin - Put in's Chef The oligarch, known also as “ Put in’s Chef” beyond his ot her business is an owner of a m edia holding init ially based at t he sam e locat ion of t he now infam ous Saint Pet ersburg “ t roll fact ory” wit h it s flagship „ Federal news agency“ and 16 ot her websit es wit h reaching 32 m illion people. I nit ial report s about t he I SI S Hunt ers cam e t hrough t his m edia net w ork. Meanw hile, “ Euro Polis” in May regist ered a local subsidiary in Dam ascus 117 Военна История t hus clearing t he legal hurdles at hom e in Russia, and t he m ercenaries – ret ired and current soldiers could cont ract for providing securit y for energy sit es. Ot her direct or of a m aj or Russian PMC – RSB Group Oleg Krinicin com m ent s t hat Wagner guards t he oil fields but t he decision is “ t aken at t he very t op” , probably t oget her wit h Yevgeny Prigozhin. I t ’s revealing t hat t he appearance of t he I SI S Hunt ers coincides w it h t he t im ing of t he described int ernal dynam ics. I n t he beginning of t he year, m edia close t o Prigozhin spread “ news” about t he Hunt ers, represent ing t hem , as a local unit in subordinat ion of t he Syrian arm y and t rained by Russian inst ruct ors. The t asks of t he unit coincide wit h t he ones of “ Euro Polis” , nam ely securit y provision for oil inst allat ions near Palm yra. From March 2017 t he Hunt ers regularly feat ure t he news st ream of t he Federal news agency and ot her m edia ent it ies in Prigozhin’s em pire. While t he det ails regarding t he Syrian cont ract s of “ Euro Polis” are prot ect ed as a com m ercial secret , it is clear t hat t he I SI S Hunt ers are an im port ant part of t he com pany’s act ivit ies, as t he com pany is linked wit h close t o Wagner business m oguls. These in t urn are connect ed direct ly wit h t he Russian governm ent and personally w it h Vladim ir Put in. A Te st e d M ode l t o Ex por t The lat est Russian deploym ent s of ow n forces abroad including PMCs is on a rise indicat ing t he exploit at ion of it s own “ hybrid int eract ion” m odel is beyond “ experim ent al phase” and ready for w ider export out side out side Syria. The cases of Libya and Egypt cert ainly point out t o t hat direct ion and add weight t o Mark Galeot t i’s earlier predict ion. Thus, beyond t he present ed cases in support of such expect at ions, it m ust be added t hat t he 118 Военна История foot print of Russian PMCs in Syria is significant and has dem onst rat ed t he capacit y of t he Krem lin t o apply m ilit ary pressure abroad wit hout official dispat ch of regular t roops. The regular m ilit ary dispat ch of Russian forces abroad and at hom e is m et unent husiast ically due t o econom ic and social pressure from w it hin and foreign sanct ions effect s from abroad. The st rain is felt at “ t he t op” and Krem lin has a “ new” avenue t o explore via cont rollable privat e PMCs. According t o a recent int erview wit h a Russian officer, t here are 3 t ypes of recruit s – “ som e of t hem are ex- m ilit ary up t o t he age of 50, som e are indebt ed cit izens, and m aybe t he largest part are unsat isfied and advent urous m ilit ary personnel and social m isfit s” . Case in point is t he st ory of t he Russian soldier Kiril Shadrin, who has exchanged t he bat t lefields of Ukraine for t hese of Syria. Shadrin was a servicem an of t he Russian Federat ion beginning in 2015, aft er ( or during) which he m anaged t o visit t he Donbass, and in 2017 left for Syria, where suddenly he becam e a m em ber of t he Syrian param ilit ary pro- governm ent organizat ion under t he supervision of t he Depart m ent of General I nt elligence ( I darat al- Mukhabarat al- Am m a) . Meanw hile his nam e could be spot t ed during exercises at t he beginning of 2016 in I vailovsk and Donet sk, and in 2015 in Rost ov, where he can be seen in Russian m ilit ary uniform - i.e. not j ust a m ercenary, but a servicem an. Shadrin’s case is illust rat ive of probably hundreds of Russian cit izens and cit izens of Cent ral Asian count ries who have part icipat ed in operat ions in Syria. The widely publicized recent capt ure of Rom an Vasilievich Zabolot ny and Grigorii Mihailovich Curkanu by I SI S near Deir- ez Zor and t he possible consecut ive execut ion of Zabolot ny j ust shed addit ional light on t he m echanism of int eract ion bet ween t he Russian Arm ed forces and Russian PMCs abroad, where t he boundary bet ween public and privat e becom es blurred in t he nam e of claim ing official arm ed forces ‘operat ional success, while reducing 119 Военна История t he body count via PMCs personnel augm ent at ion deploym ent . I n t his regard, t he case of t he Russian experim ent al m odel of fusion bet w een st at e and PMCs is not equivalent t o “ Blackwat er” case, but rat her are an ext ension of t he Russian m ilit ary reach via ot her m eans. Dr. Kiril Avram ov is an Assist ant Professor of Polit ical Science at t he Depart m ent of Polit ical Science and current Vice- Rect or of t he New Bulgarian Universit y in Sofia and a form er Senior Fulbright Visit ing Researcher at CREEES, UT Aust in, Texas. He was awarded a post - doct oral fellowship at t he I nt elligence St udies Proj ect at UT- Aust in beginning in January 2018. Ruslan Trad is a freelance j ournalist and analyst wit h over t en years of experience in covering and analysis of MENA, Balkans and Turkey regional issues, co- founder of De Re Milit ari Journal and aut hor of t he book “ The Murder of a Revolut ion” ( 2017) . 120 Военна История Кино ревю DUNKIRK Почти една година след излизането на този филм – вече е време да седна и да напиша нещичко за него. Това е един от малкото военни филми, които съм гледал повече от веднъж, силно надъхан от това, че се очаква да е нещо невероятно, някаква епика, която да пренапише устоите на модерното военно кино и да посочи новата му посока на 121 Военна История развитие. Уви, за мен този филм не беше точно това и в следващите редове ще се опитам да ви обясня защо. Условно ще разделя представянето на този филм на три части, с надеждата всеки един от четящите, да се разпознае в някоя от тях и евентуално след това да каже – прав ли съм бил или не. Това е филм, който ще бъде гледан от три генерални типа хора – фенове на военната история, в частност на Втората световна война; фенове на Кристофър Нолан, които ще отидат, за да видят поредния филмов шедьовър и накрая – абсолютно неразбрали хора, които са стигнали до мола, видели са огромните опашки, разбрали са, че има някакъв много вървежен филм и са си купили билети – ерго – абсолютно нeзнаещи какво да очакват или какво ще гледат хора. Преплитане може да се получи между първите две, докато последната е изцяло подвластна на стадния принцип. За първата група хора, след която попадам и аз, „Дюнкерк“, вероятно ще се стори нереалистичен, евентуално невоенен филм. Те сигурно ще са ужасно разочаровани от нереалните неща, които се случват на екрана и след края му ще, ако все още има къде да го гледат на кино, което е съмнително – ще са с наведена глава и доста мълчаливи. Ще усещат леката минавка, че не са получили точно филм за „Операция Динамо“ и спасяването на британската и френска армия при Дюнкерк, а по скоро един епос за оцеляването на безименния, безличностен човек на фона на задушаващата и неотменима участ – да умре или да попадне в плен. Без да предраматизирам – за същите тези хора това може да е най- големият плюс на филма. За разлика от същата сцена в „Изкупление“ тук всичко е доста 122 по- сиво, по- тягостно, по- Военна История безнадеждно. Перфектно пресъздаване на атмосферата на този плаж през далечната 1940 година. Кенет Брана в ролята на комодор Болтън Всичко в този филм е далече от военното, няма я масовката, няма ги баталните сцени, няма враг, който да е на фокус, който да разпознаеш и да мразиш. Той практически отсъства. Въпреки това усещаш, че си смазан. Усещаш, че няма как да надигнеш глава, защото няма надежда, всеки лъч е угасен, притиснат в невидимото менгеме, стягащо Дюнкерк. Това вероятно ще види и ще усети човек, който е повече историк, а не ценител на филмовото изкуство. Втората група хора са диаметрално противоположни на първите – те са повече кинаджии отколкото запознати с военното дело и история. От тях, аз, всъщност, научих доста за филма, разбрах, какво съм гледал 123 Военна История и макар да не успяха напълно да ме убедят, че този филм е невероятен – успяха да ми покажат защо лентата е шедьовър. За да не се повтарям с написаното по- горе – ще добавя, че Кристофър Нолън режисира поредния си епос с едничката идея, че трябва всичко да е подчинено на идеята, че на зрителят се представя преживяване, а не история. Ал Дийри, който отчасти вдъхновява образа, изигран от Том Харди За да доразвие това, Нолън използва IMAX, 70 мм камери. Всичко е подчинено на това, заради това феновете на режисьора, независимо критици ли зрители, са единодушни, че това е неговата най- добра творба. Лишена от тежък диалог, лишена от главни персонажи това е филм – събирателен образ на всеки бил на този плаж. Това е филм оцеляване. За някои липсата на ясно изразени водещи персонажи е 124 Военна История проблем, но всъщност не е. Генерално лентата е повече философска отколкото военна, макар двете неща да не се изключват. Всеки път, в които гледах филма – намирах нови и нови детайли, неща, които отдалечават военното, но без да напуска тази рамка. Всъщност Дюнкерк вероятно ще хареса на повечето хора, но мен не можа да ме грабне, не усетих Нолан по начина, по който приятелите ми успяха. Бих казал, че тази група от хора получава най- много – шедьовър. Две изречения и за третата група – те надали ще разберат филма. В него няма екшън, той е нелинеен, накъсан, отнема ти време, за да разбереш темповете на лентата, да откриеш наченки на закономерност в случващото се. Тези хора ще развалят удоволствието от филма, защото той е чисто кино. Направено, за да върне зрителите в салоните. В заключение – този филм не създаде у мен очакваните емоции. Страхувам се, че прекалено много очаквах нещо нетипично от Кристофър Нолън и трябваше да съм подготвен, че ще гледам не екшън а наслада за сетивата. Не правете тази грешка, бъдете t abula rasa, опитайте се да бъдете една четвърт запалени по историята, една четвърт фенове на Нолан и две четвърти хора, които нямат идея какво ще гледат. Тогава, мисля си, ще усетите този филм по най- добрият начин – хем ще сте впечатление, хем ще изпитате нещо невероятно и ново, без да се чувствате некомфортно, че нямате идея каква е точно рамката и къде са границите. 125 Военна История Кино ревю THE DARKEST HOUR 126 Военна История Уважаеми читатели – във второто по ред представяне на филми, които си заслужава да гледате ако сте фенове на киното и историята ще си поговорим за The Darkest Hour, адекватно преведен на български като „Най- мрачният час“. Щом сте стигнали до последните страници на настоящият брой на „Военна история“ значи почти няма смисъл да ви разказвам на дълго и на широко за времевия период, който засяга филма. Въпреки това ще засегна съвсем бегло историята на филма, за да направя връзка с предишният филм, за който сте прочели страница – две преди това. Ако в „Дюнкерк“ на Нолан се говори за Операция Динамо, за началото на края на най- мрачният час за Великобритания през Втората световна война, то тук става дума за най- бележитата фигура на Обединеното кралство от този период – сър Уинстън Чърчил. Настоящата лента говори за неговото избиране, за това как той хваща кормилото на Кралството и го насочва по един нов курс, различен от този на Невил Чембърлейн и лорд Халифакс. За идеологическият сблъсък между готовността за борба и готовността за отстъпки пред лицето на тиранията. Или ако трябва да перифразирам една от репликите в лентата – този филм е за това как един блестящ оратор тръгва на война срещу най- могъщата военна машина в Европа, по това време, въоръжен само със силата на речта. След тези кратки встъпителни думи и историческо резюме е време да разгледаме филмa по същество. Чуха се много мнения и те бяха силно поляризирани – едни казват, че лентата е страхотна, а други яростно я оплюха. Аз, без да крия принадлежността си към групата на 127 Военна История запознатите с Втората световна смятам, че “Най- мрачният час” е невероятен филм. Джо Райт, режисьор на филма, е имал нелека задача пред себе си – да представи историята на човек, мнението за когото е силно поляризирано дори в добрата стара Англия. Мразен заради фиаското при Галиполи до възхваляван заради позицията му относно Хитлер, още през 1940 година Уинстън Чърчил е бил на двете крайности на общественото мнение. Пияница или трезво мислещ политик, фалирал благородник или най- достойният опонент на безумието, което се случва в континентална Европа. Човекът, който се изправя пред нацизма или личността, която е отговорна за глада, отнел живота на 4 милиона души в Индия. Такъв образ е трябвало да представи в лентата си режисьорът. Смея да твърдя, че се е справил изключително близо до перфектното. За своите два часа и пет минути шедьовърът на Райт освен, че не доскучава за момент, което си е постижение при биопиковете, успява доста елегантно да представи всички страни на главният си герой – всички негови позитиви, както и всички негови негативи (сцената с разговора между Крал Джордж и Невил Чембърлейн). Не си мислете, че ще гледате военно зрелище, взривове и фронтови сблъсъци. Не, това е по- скоро камерен филм за войната зад кулисите, за по- малката война, която обаче се оказва далеч поважна в контекста на последвалите събития, защото „Държави, които падат сражавайки се, после отново се изправят, докато тези, които смирено капитулират, изчезват завинаги.“ Тези думи на Чърчил са, вероятно, едни от най- мотивиращите слова, които някой някога е казвал, които е редно да си припомняме от време на време. 128 Военна История Другата нелека задача, която Джон Райт е имал, е да поднесе този филм на множество различни видове публика. От една страна са младите хора, които, както показва едно скорошно изследване за съжаление губят връзката си с историята и започват, къде да забравят, къде въобще да не знаят за събития, които са се случили преди повече от 70 години. От другата страна са хората, които знаят, които искат да видят една качествена екранизация на образа на Чърчил, която вероятно да изчисти вкуса им от посредственото представяне на личността му в лентата на Брайън Кокс. За хората, които са гледали филма, които предполагам са всички, със сигурност най- противоречива е сцената в метрото. Според някои тя тотално разваля филма, правейки го исторически недостоверен, съсипвайки брилянтната лента. Според мен, с ясното съзнание, че съм 129 Военна История пристрастен, тази сцена е необходима, но което е по- важно, тя не прави филма по- слаб, напротив, същата се вписва толкова елегантно в целия наратив, че за момент дори не отразих нейната недостоверност. Просто филмът те поглъща до такава степен, че присъствието на този инспириращ момент за Чърчил спокойно може да бъде пропуснато. Въпреки това – кофти привкусът от този исторически несъществуващ момент е факт, особено ако си от по- капризните филмови фенове. След като обсъдихме режисьорските решения и действия, е време да отделим внимание на Гари Олдман. Всъщност, по мое мнение, това създава магията на този филм. Колкото и да съм несъгласен с филмите, които Академията избира и Оскарите, които дава – без съмнение това беше единственият правилен избор за Главна мъжка роля. Без да преувеличавам Гари Олдмън беше зашеметяващ Чърчил, все още ме побиват тръпки когато се сетя за качеството на превъплъщението му. Изключителна роля, невероятно изпълнение, което ясно показва колко точно навътре е прието това да се въплъти в един персонаж, който изисква адски много и определено е невероятна тежест за всеки, който се наеме да го играе. Още на ниво трейлъри беше ясно, че ако не е фундаменталната симбиоза на Олдман с Чърчил, този филм няма да е и наполовина толкова добър, но едва след като се изгледа се разбира за какво точно става дума. Говорим за всичко – физическата метаморфоза, жестове, мимики, всеки мускул е точно копие. След тази невероятна работа на Гари Олдман – Академията щеше да слезе до нивото на жълта медия, която дава оценка на филми със звездички ако не му беше дала така чаканата награда. 130 Военна История Редно е да се отбележи, че макар шоуто да е в ръцете на Олдман, поддържащите персонажи са на същото толкова високо ниво. Кристин Скот Томас, Бен Менделсон, Роналд Пикъп и Стивън Дилейн се справят по един стилен начин, с ясното съзнание, че на фона на Гари Олдман няма никакъв смисъл да изпъкват, а трябва само да са малките детайли, които да направят неговото представяне завършено. В заключение – с ясното съзнание, че в България мразят Чърчил, заради бомбардировки и салфетки, заради политиката му и т.н., това е един филм, който си заслужава да се гледа. Независимо дали сте като мен – с лека неприязън, че ви е продал държавицата или го 131 Военна История боготворите, като лицето, което е дало силата на Западна Европа да се справи с нацисткия ботуш, или откровено го мразите – отделете два часа от живота си за този филм и няма да съжалявате. ПП: Няма патос, няма залитане към онова холивудско клише, че нашите са най. Напротив, ако някой го усети - усеща Чърчил, който се подготвя да вдигне факла и да даде лъч светлина в най- мрачния час. 132 Военна История Кино ревю 12 STRONG След двата филма, показващи британски героизъм пред лицето на нацистката военна машина, е време да се прехвърлим в близкото минало, по- точно около 17 години преди днешния ден, за да ви представя последната холивудска екранизация за американската инвазия в Афганистан – гробницата на империите. „Дванадесет силни“ не е лош филм, но е американски филм, който дори и да се опитва, а той го прави, не може да избяга от факта, че е силно политизиран. Освен това историята на „дванайската“ (St ar Craft kids will know) войници от спец частите много напомня филм, с който да зариби младежи, които са родени около 11 септември да се включат в 133 Военна История редиците на армията, за да продължат битката със световния тероризъм, вихреща се вече почти две десетилетия със най- смекчено казано умерени успехи за САЩ. Историята на филма разказва за петата американска операция в Афганистан. След терористичните атентати от 11 септември 2001 г. САЩ решават да подпомогнат Северния алианс в битката му срещу талибаните, превземайки тяхната крепост – Мазар ил Шариф. Основан на книгата на Дъг Стантън, филмът дава добра възможност да се попълнят празнини, които биха останали у човек, който се интересува от първоначалните успехи на САЩ срещу талибаните и Ал Кайда. Продуцент е Джери Брукхаймър, който сред любителите на военните филми е познат със наистина класиката – Black Hawk Down, но каквото 134 Военна История и да си говорим – парите му са от Карибски пирати. Режисьор е датчанинът Николас Фюлсиг, който се е опитал да направи найдоброто, на което е способен, за да обърне теренът на Ню Мексико в Афганистан. Донякъде е успял, но само донякъде. Локацията е сериозен минус на филма. Въпреки, че ни се напомня често, че в тази планинска държава са се провалили всички велики империи на времето си – Британската, Съветската и Американската – не се получава. Няма я мистиката, няма го усещането, че всяко бойно поле е същото каквото е било по времето на Джон, на Иван и на Джо, няма го усещането, че тези планини са вълноломът, който разбива устрема на най- силните на своето време с ужасната лекота, с която природата винаги излиза победител срещу човека. Не ме разбирайте погрешно – това е интересен филм, който вероятно ще изгледате на един дъх, без значение на кого симпатизирате или кого мразите по- малко. Основното е, че това е праволинеен военен 135 Военна История филм, класически построен около съдбата на тези членове на специален отряд, които са първите американски части, чиято задача е да отсрамят САЩ след 9/11. Ако мога да оприлича този филм на нещо – това е онази сцена от Пърл Харбър, в която от американския самолетоносач излетяха Мичълите, за да бомбардират Токио, просто за да не са капо, както се казва. От всички американски войници, които са в лентата, изиграни от добре подбран каст, начело с Крис Хемсуърт (Тор, да, за бога говорим, в Марвел филмите), най- силно впечатление прави генерал Достун, водач на една от фракциите на Северния съюз. И това е така, защото Навид Негахбан има най- голям опит в превъплъщението на терористи от Ал Кайда. Неговата най- запомняща се роля е на Абу Назир в сериалът Hom eland. Не са спестени, но са силно загатнати критиките към САЩ за начина на водене на войната в Афганистан. Ясно е показано колко дълбоко е неразбирането на САЩ за нравите в региона, нещо което и до сега играе лоша шега на Пентагона. Друг сериозен проблем на филма е липсата на развитие на персонажите. Те са американски военни, които отиват там с едничката цел да отмъстят. Персонажът на Хемсуърт се опитва да покаже емоция, развитие, решителност, до степен на тъпотия, но тя не е в следствие на потапяне в Афганистан, а на високомерно и самонадеяно обещание, че войната ще приключи бързо и решително. Уви – към настоящия момент тя все така си продължава, решително и не особено добре за САЩ и съюзниците им. 136 Военна История Друг опит за емоционалност е създадената връзка между един от войниците и афганско момче, но и тя страда от едноизмерност. Със същия успех просто можеше и да я няма. Въпреки, че звучи доста негативно – филмът не е толкова лош, колкото го представям. Той е просто средностатистически екшън, който да изгледаш на компютъра си в някоя неделя следобед, преди да излезеш да пиеш бира, до следващата седмица може и да не помниш, че си го гледал. Като всеки американски филм, без значение от войната – дозата патриотизъм е налична. Накрая, надписите, които спестяват около 30 минути екранно време представят величието на САЩ, които успяват да спечелят шестгодишни конфликти за около 21 дни. Съвсем накрая – готино е да видиш съвременна интерпретация на историята за кавалерия срещу танкове. Тук има от двете, че даже и системи за залпов огън „Град“, даже се чудиш какви са тези свръх хора, които въоръжени със съвременния еквивалент на рефлексния лък – М4 и АК успяват да пометат орди. 137